вторник, 22 ноември 2022 г.

У We Have a 'Sixth Sense' That Is Key to Our Wellbeing, But Only if We Listen to It

У Паневритмия

петък, 18 ноември 2022 г.

Y ? Meaning & History Behind 9 Common Spiritual Symbols, Plus How To Use Them


неделя, 14 август 2022 г.

Чернова Насо 7_1

7


кои бяха влиятелните? Насо не искаше да се фокусира върху това и всичко свързана с тях за него бе важно какъв живот важен неговия живот Какво Той иска и как може да да направи в него влиятелните бяха като природните стихии или по-точно бедствия които Господ изпраща и трябва да се научим да живеем въпреки това и да се справяме с тях макар че толкова силно влияе влияе ехо върху живота му за него те бяха без значение всъщност това бе тяхната сила да се опитат да станат център в живота на отделния човек и масата хора така че да изглеждат най-важното нещо в живота без което той би бил немислим Насо не знаеше какво щеше да се случи в бъдеще с него Той беше под непрекъснат натиск както в наше време наричат тормоза А преди наричаха това репресии само че сехгабеше по йезуитско и външно се запазваше някакъв благови каква благовидна фасада използваха се съвременни технологии Насо правеше каквото трябва пък да става каквото ще щеше да се бори докато може знаеше че ще продължи да избира свободата Сократ ли бе казал че човек винаги има избор дори този Това е изборът да умре системата можеше да го унищожи но нямаше да и позволи да го направи част от себе си да го направи чарк един от чарковете са твоя механизъм.

Това което на 100 можеше да предполага за онези там на върха на глобалната пирамида най-влиятелните да е че те са инфантилни в смисъл че не можеха да бъдат независими да се приспособят сами към средата те са опитваха да си осигурят заместител на майката - като майката за невръстно дете, да е винаги подръка, да се грижи и посвещава изцяло на обслужване на неговите нужди те бяха зависими от Пирамидата-мсйка за оцеляването си зависими от властта си и от подвластните им в тях без тях те не можеха те щяха ли да бъдат нещо може Халите си осигурят прилично съществуване без тях вероятно отговорът е Не ако занемяха подчинените си хора с роботи те щяха да бъдат зависими от роботите дели на земята или на друга планета те щяха да продължат да бъдат зависими

Най-важно бе това, което се случваше на отделния индивид, на множеството от отделни индивиди. Изборите, които правеше индивидът в ежедневието. Влиянията, които допускаше отделният индивид върху ума духа и душата си, не само върху тялото си. Преди информационната революция силата бе в масите. Днес масите можеше да бъдат повлиявани, управлявани като климатичното време,, с психологически и технически технологии. Децата, се бяха научили перфектно да управляват "майката". И така я бяха довели до умопобъркване и до очертаваща се скорошна гибел. Технологичните играчки, с които се бяха осигурили, дали щяха да им я заменят?


Имаше поне два погрешни постулата в съвременната система първо че трябва да има изобилие излишък за да е достатъчно и второ че за да успее човек в бизнеса той трябва да убеди и други хора да работят за него сега натоварваше че всъщност човек сам или заедно с най близките си може да си осигури всичко най-важно от което има нужда в живота останалото е екстра без излишъци нямаше да има толкова голямо толкова голям мащаб и населените места и на всичко с което се захваща човек но мащабът се беше превърнал в самоцел и статус на благоденствие и благополучие. Всъщност той правеше невъзможно и отклоняваше вниманието от истинското важното и то бе осъществяване на равновесие и симбиоза с околната среда което значи с природната среда според нас имаше нещо сбъркано в човешкото общество и то бе тръгнало някъде много назад във времето когато вождовете Или тези начело на племето рода са успели да съсредоточат достатъчно ресурси в ръцете си за да си от общността за да си позволят неща които са над недо тъпни за останалите и всъщност лукс.


Заведа на си те винаги са взимали вождовете за пример последните са задавали модата така че обикновените хора са искали да имат същото и правят същото както и техните вождове развитието досега сякаш следваше този модел първо върхушката се изкачва още една стъпка нагоре по стълбицата на лукса на помпозността и лукса а после последните две стават общодостъпни докато вече онези горе са изкачили следващото стъпало социомед обречен с този модел на развитие и приказките за устойчивост щяха да си останат само приказки ако това не се променяше Еко ч екокатастрофа тебе неизбежна влиятелните бяха твърде зависими за да променят нещо и бяха съсредоточили твърде много ресурси за да могат да спрат другите да опитат един нов начин вр те се страхуваха че може да не са на върха на пирамидата която се грижи за тях те няма да оцелеят и бяха твърде егоистични и всъщност слаби за да могат да допуснат и опитат нещо друго. Истинската сила бе ввръщането към човешката природа и човешката същност която бе част от по-голямата екосистема на земята и космоса и това можеше да направи можеха да направят отделни индивиди а не цялото.ю..


Най-важно бе това, което се случваше на отделния индивид, на множеството от отделни индивиди. Влиянията, които допускаше отделният индивид върху ума духа и душата си, не само върху тялото си. Преди информационната революция силата бе в масите. Най-важни бяха вождовете - тези на власт или в опозиция, но стремели се към властта, към върха на социалната пирамида. Днес масите можеше да бъдат повлиявани, управлявани като климатичното време,, с психологически и технически технологии. Децата, се бяха научили перфектно да управляват "майката". И така я бяха довели до умопобъркване и до очертаваща се скорошна гибел. Технологичните играчки, с които се бяха осигурили, дали щяха да им я заменят? Личността, силата на индивида и Изборите, които правеше индивидът - критичната маса от индивиди -, в ежедневието си може би решаваха бъдещето на еволюцията. .



На сарваш е че общността трябваше да помага на индивидите да бъдат по-силни и да осъществят по-добре симбиозата с природната среда да се приспособят да се сливат с нея защото най добро най-добрите лидери на възможно най-добре най-добрите лидери на общността са тези които разбират това и правят точно това да овластяват хората и да им помагат в тази симбиоза сегашния си вид социумът смяташе се смяташе за откъсна откъснал се от природата и се стремеше да я промени управлява и контролира кауза пердута която беше което можеше да доведе до унищожение земята защото вселената бе твърде голяма за да бъде унищожена от един едно самонадеяно самозабравило се свръх егоистично човечество. Вероятно имаше и някакви други фактори които и двигатели за развитието на технологиите освен пазара стремежът към знание развитие Били още В зората на цивилизацията изобретяването е имало място далеч преди появата на парите и пазара то щеше да е в името не на постигане на излишък лукс името на по-добро симбиоза с природата.


Насо не знаеше дали съм би могъл да опита това твърде много пречки имаше по пътя си твърде скъпи за него същества бяха закупени той да е загубил близки Немо или текила които ценеше част от него си отиваше заедно с тях но той знаеше че ще се бори докато може на сварваш човек Как на сода останал жив до сега след като бе видял с подозрителната смърт на мнозина неудобни по една или друга причина. Той предполагаше, че беше заради мистерията на кукери ще те. Вероятно в някакви секретни научни институции лаборатории търсеха и проучваха внимателно подобни паранормални или свръхестествени неща въпреки декларациите за пред обществеността. . макар и не религиозен в тесния смисъл на думата и вярваше че Бог е с него.

.


Чернова Насо 6_2





През изминалите пет години основната задача на Насо бе да оцелее - физически, но най-вече психически, морално и духовно. Той можеше да направи това единствено по алтернативни пътища. Насо ставаше все по-алтернативен и в начина си на живот, и във вижданията си за живота. Неволята го учеше и водеше към това. Биологичната, примитивната страна у него бе отстъпила голяма територия на духовната, защото само така и двете можеха да оцелеят. Насо се смяташе за щастлив, че изобщо бе създал и имал хубаво семейство, и особено дете в живота си. Не знаеше каква ще бъде съдбата на детето, но беше сигурен, че Юлия, бившата му съпруга, щеше да направи всичко по силите си, за да осигури на Миша нормално детство и бъдеще. Насо бе приел соломоновско решение да изчезне завинаги от живота им. Хората с паранормални прояви, за които знаеше, като Ванга, Слава Севрюкова и Дядо Влайчо, не бяха родили деца, а семейните им партньори, ако ги имаха, си отиваха от този свят нещастни, преждевременно. Може би така бе поради осъзнаване от страна на белязаните с паранормалност на своята специална мисия, съответно отговорност, и съсредоточаване на всички свои вътрешни и външни ресурси за осъществяването на дарбата. Дарба или проклятие?... Дали, ако не се приемаше истерично и на нож от върхушката, освен когато тайно им служеха, паранормалните способности щяха да поглъщат толкова много ресурси и да продължават да остават мистерия през вековете? Скоро след своя последен моноспектакъл с костюма на Кукерището, изобличаващ неекологичната страна на бизнеса на семейство Боневи, Насо смяташе, че Боневи му отмъщават чрез влиятените си познати. Сега той не бе сигурен дали семейството изобщо бе замесено в сполетялото го - ясно бе, че се бе оказал обект на смазващото внимание на Влиятелните. Почеркът и действията приличаха на тези на "Биг Брадър" от класическия роман на Джордж Оруел "1984".


Насо бе загубил всичко материално, което имаше: работа и кариера, дом и всичкото си движимо и недвижимо имущество, семейството си. Беше останал без близки роднини, след като родителите му бяха починали, от тежки заболявания, по времето, когато бвха започнали мистериозните прояви на Кукерището. Приятелите му и добрите познати се бяха отдръпнали от него. Неколцината останали бяха загубили доверието му, след като започнаха да го разпитват по необичаен начин и да му предават разни внушения, явно служейки като медия на Влиятелните Оттогава, върху Насо не спираха да се сипят премеждия и "лош късмет". Насо не можеше "да има", оставаше му "да бъде"*. Умът, духът и душата бяха останали неговата последна и най-важна крепост.


Той се стремеше да се фокусира позитивно върху изхода, решенията, и възможностите и да се справя сам. За него бе важно какво той иска, а не какво искат Влиятелните. Неволята му помагаше като в народната приказка. Насо изчакваше възможността за следваща стъпка, която  зависеше от ситуацията и бе успешна само ако бе неочаквана и нестандартна. Иначе Насо се натъкваше на непреодолими или много трудно преодолими пречки. Той се бе научил да не планира краткосрочно и средносрочно. В приоритетна негова цел се бе превърнало отстояването на човешката му свобода и  достойнство, на това да остане верен на себе си и на своите ценности, етика и възгледи. Всеки път, когато бе поставен пред поредния избор между свобода и материално благополучие - или спокойствие и непречене -, Насо избираше свободата. За своите човешки права той се бе отказал вече да мисли - това явно бяха един от съвременните фасадни термини,  изпразнени от реално съдържание. Влиятелните бяха безконтролни, за тях изглежда нямаше  спирачка и можеха да отнемат всичко, от всеки. Бе невъзможно да се докаже нарушение на човешки права, защото, освен че се действаше подмолно и професионално, преценката за това дали има или няма нарушение бе на същата система и подсистеми, които в нарастваща степен бяха контролирани от Влиятелните. Как Насо бе все още жив, ако не би им било трудно да го отстранят физически? Той предполагаше, че бе пак заради мистерията на Кукерището - вероятно там някъде, в секретни научни институти и лаболаторни, следяха за паранормални прояви и ги проучваха, въпреки официалната позиция за пред обществеността. 


 Неговите някогашни приятели бяха в недоумение и шокирани от регреса на Насо, както им изглеждаше. Ралица от най-близкото му приятелско семейство от годините в университета, където бяха колеги, бе успяла да спечели асистентско място и уверено изкачваше научната и кариерната стълбица. Тя му даде пряма и откровена обратна връзка.

 - Насо, ти стартира толкова добре и изглеждаше обещаващо перспективен  Имаше огромни шансове да успееш в живота, няколко пъти, но не се възползва от нито един. Беше в БАН и го напусна, отказа се от научната кариера. 

 Да, бе избрал любовта, Юлия и материалното благоденствие на семейството им пред науката. Тогава вече не свързваше науката и интелектуалната дейност неопитен непременно с научна институция и вярваше, че ще може сам да си осигури възможности за такава дейност, когато натрупа достатъчно ресурси за това.


 - Беше на добра позиция за успешна кариера в бизнеса. И не можа да се задържиш там. 

  Да, Насо, нямаше как да не се съгласи мислено с това. В кариерата му в бизнеса сякаш всичко бе наред, предричаха му блестящи перспективи. Той беше търсен и ценен кадър в градчето и даже, точно преди да го уволнят след скандала с Боневи на последния му кукерски фестивал, бяха го повишили в служебната йерархия заради добрата работа и постигнатите резултати,. Мистерията на Кукерището бе преобърнала живота му и това странно уволнение  бе повратната точка.


 Ралица продължаваше систематично да изрежда. Типично в неин стил, още от студентските години, когато систематизираните й, четливо изписани и пълни записки от лекциите бяха най-търсени за подготовката за изпит - предпочитаха ги дори пред своите и мнозина се стремяха да се сближат с нея заради тях..

 - Ти имаше прекрасно семейство. А къде е то сега? 

 Юлия, бившата съпруга на Насо, скоро след развода им се бе омъжила за чужденец и тримата, те и Миша, бяха заминали за неговата страна.  Казала била на приятелка, че е завинаги и че не иска никога повече да се върне в България. Насо подозираше, че и е бил оказван натиск заради него. Само веднъж след развода се бяха срещнали, случайно, и тя бе му намекнала за това с уговорката, че не може да каже повече. Юлия бе инициатора на развода, потресена от отмъщението на влиятелното бизнес семейство Боневи, както двамата смятаха тогава, от последвалите неуспехи за намиране на нова работа от Насо и финансовите трудности на семейството. Тя се плашеше от мистерията на Кукерището и бе много обидена на Насо, че бе я държал в тайна от нея допреди скандала.  И най-вече бе ужасена, с майчинската си интуиция, как това може да се отрази върху детето им. Самият Насо по онова време бе доста по-оптимистичен от нея в очакванията си за бъдещето.


Ралица продължи със следващата несполука на Насо от списъка:

 - А когато замина на работа в чужбина, легално и с трудов договор - защо не намери начин да останеш там? Защо се върна? 

 По онова време Насо трябваше да намери работа и постоянен доход, защото имаше да изплаща ипотечен кредит, чрез който с Юлия се бяха сдобили с хубавата, нова къща в село Окопяне, на хвърлей от градчето. Тогава имаше спад в цените на имотите и продажбата на къщата не би покрила дълга към банката. Работата, която си, бе намерил в чужбина, бе ниско квалифицирана и ниско платена, но той се надяваше тя да му позволи да се задържи там, да научи езика и да си намери нещо по-добро. Проблемът,бе, че Насо и там се чувстваше под натиск, сякаш искаха да го пречупят, да го направят контролируем, едва ли не моделируем като пластелин. Може би бе станал твърде подозрителен, но не бе готов да рискува в това отношение. Юлия вече живееше в чужбина, бе щастлива в с новото си семейств, както чуваше, така че Насо избра свободата и остави ситуацията с ипотечния кредит на самотек. Впоследствие къщата бе продадена на търг от частен съдебен изпълнител и Насо остана длъжник на банката - един от онези, които наричаха доживотни.


Роси продължаваше безпощадно:

 - Дошъл си да искаш 100 лева назаем. Не можеш дори да си финансово независим. Ще ти го кажа направо: аз не те считам вече за наш приятел.

  Това го жегна. За разлика от тях двамата, той нямаше близки, на които разчита в трудни моменти. Имаше само приятели… Или мислеше, че ги има ф. Както казваха приятелствата траят, докато не поискаш заем. Освен това те бяха добре интегрирани в тази същата система, която изглежда се опитваше да премоделира Насо, да го превърне в чарк от механизма си, като при това извлече паранормалната мистерия и я използва както намери за добре. Друг въпрос, че последното бе невъзможно, защото тя бе извън Насо и не можеше да бъде подвластна нито нему, нито на някой друг, независимо къде в социалната йерархия се намира той. Нямаше смисъл да опитва да им обяснява това, защото те нямаха уши, за да го чуят, нямаха интерес, за да го разберат. Той им бе споменавал за Кукерището още съвсем в началото, но те или не обръщаха внимание, или проявяваха тактичност и не споделяха какво действително мислят по въпроса…


 Насо имаше нужда от този заем, защото му се бе отворила възможност да започне работа като учител по английски език в София, в един езиков център.  За първи път нещо вдъхновяващо, след толкова несполуки. Желана и интересна работа, подходяща за него, макар и невисоко платена и без официален трудов договор. Насо виждаше възможност за рестарт в кариерата и живота си, още повече, че езиковият център работеше с корпоративни клиенти, предлагайки им индивидуални и групови уроци за служителите им на място, в  бизнес офисите. Бе нещо близко за Насо и той вярваше, че се справи и с езиковия, и с предходния аспект. Дори се чудеше дали тук няма някакъв подмолен трик, някакъв капан.  Очакваше Роси и Петър да се зарадват заради него, а какво всъщност означаваше това "не те считам вече за наш приятел"? Тодор и сега, като по време на целия разговор,  запази пълно мълчание. Той явно се солидаризираше напълно с Рали. Той само отиваше от време на време в кухнята, откъдето идваше миризма на печен салам и пържени картофи. На масичката пред Насо вече бе поставена тавичка с шопска салата. Ралица бе лидерът и в семейството, както някога беше в курса им… Ралица и Тодор тогава му заеха  стоте лева, а по-късно той им го върна навреме, в обещания срок. След това нито той им се бе обаждал, нито те - на него. 


С тази първа работа в езиков център започна кариера на учител по английски за Насо, която продължаваше и тук, в поляната по Национален парк "Централен Балкан", но вече с негови частни уроци по английски по интернет. .Беше малко, но го изхранваше. Хранеше го и близостта с природата, многото изоставени овошки, както и дивите плодове и треви наоколо. Както навсякъде след Кукерището, и тук присъстваше "лош късмет", за който Насо подозираше намесата на Влиятелните. Макар че той нямаше други изяви освен постове и коментари в социалните мрежи, с също и линкове към онлайн статии, понякога придружавани от краткки негови коментари, и доста рядко - по-дълги текстове и коментари на актуални събития. Тук той бе доста изолиран социално, общуваше главно с котката си и кучетата - бяха в симбиоза тук, 


Насо не бе възнамерявал да напусне столицата, макар да му беше трудно и скъпо без свое жилище. Дори да останеше без работа в София, Насо винаги можеше да си намери друга, така че да не остане гладен. Там той си намираше квартири близо до столицата сред повече зеленина. Но така се случи, че първото запориране на банковите му  сметки го свари, докато се бе отбил у приятел в родния си край в Розовата долина. Той се връщаше от морето към София, след провалила се уговорка за "наем без наем" в село в Странджа, близо до туристическите потоци и възможностите за допълнителна заетост през лятото. Одисеята и борбата му за оцеляване през квартирите и населените места в родния край се бе проточила… Ток постепенно свикна отново тук и прие, че остава. Юлия бе далеч, Насо не нарушаваше с това даденото й обещсние да стои далеч от детето.


На своята поляната между Квартала и вилната зона той се бе озовал, след като, вече с трима любимци - и двете кучета се бяха появили в допълнение към Мурка -, трябваше да се мести отново и се бе оказало невъзможно да си намери квартира. Нассо и негов стар приятел от София, по линия на Бялото братство, малко преди това бяха закупили това парченце земя, с възможност за ползване и не съседното, с горичката. Така че Насо и тримата любимци се нанесоха тук първо на палатка, а после - в колибата, която той сам си направи. Насо толкова се радваше да има тази своя територия, чувстеаше толкова изтерзан от смяната на квартири, местният и всичките перипетии, че реши да се държи на него или в близост до него. Той дори отказваше в началото предложенията на местни хора да му помогнат с фургон или стара каравана, като по-добър вариант от палатка или колиба. Искаше да е негово и да е направено със собствените му ръце. Всъщност вече бе прочел и научил много за еко живот и всичко негови аспекти, включително еко строителство, и го сърбяха ръцете. Знаеше, че перипетиите и пречките му няма да свършат, но беше готов да се бори и се учеше да живее сред природата 


на запад бе модерен термина дауншифтинг и Насо правеше нещо много подобно макар и по неволя имаше и в България хора които се връщаха на село или до село сред природата и цели семейства или индивиди някои се опитваха да правят и общности Насо през последните трудни години следваше следеше във Фейсбук и каквото намери в интернет на английски и български Насо бе научил много за живота извън съвременната цивилизация той го наричаше извън системата макар да не беше съвсем точно но Зина го оправиха самоинициативно и без да бъдат принудени и нас им се възхищаваше за @това той самият вероятно никога нямаше да се реши ако животът му не беше преобърнал след намесата на влиятелните засега случаите с такива хора в България изглеждаха изглежда не бяха много успешни поне това което се огласяваше нямаше оптимистичен и радостен радостно развитие но може би точно защото сте огласяваше мислеше си Насо системата не би допуснала позитивни примери в това направление може би имаше успешни и щастливи нови зелени сред тези които вършиха това дискретно и дори тайно Ана СУ по-скоро нямаше избор за себе си ако не се държеше за това парче земя отново щеше да го подмятат насам-натам опитвайки се да го направят послушен и податлив на контрол.




намерил работа като учител по английски в един езиков център, макар и без официален договор, и  това за него бе страхотен шанс да влезе в този бизнес. Така и не  разбра защо Роси бе толкова рязка: сумата не беше голяма , а и му се бе случвало вече да заеме от тях веднъж  преди време. Той бе върнал парите навреме тогава.  И сега ги върна, но контактите им се сведоха до нула, Роси го заличи от списъка с приятелите си във Фейсбук. А и той се почувства обиден и не прояви инициатор за по-нататъшно контакти. Тодор, мъжаът на Роси, беше зад нейните решения Тя винаги бе билс лидер - и в курса им, и в семейството. Вървеше уверено и към деканската позиция в университета, а защо не и към ректорската.


Насо си спомни приказката, че приятелите са, докато не поискаш заем. Или друга приказк, че приятел в нужда се познава. Но от друга страна, как наистина би могъл да обясни реалността: за мистериозното, паранормалното Кукерище, за цялата кампания на Влиятелните за него компрометиране, за изолирането му социално, дори маргинализирането му 


Отстрани на СУ можеш да изглеждаш и като провалил се и неудачник собствените в собствените си очи той бщ борец за свобода и независимост собствените си свобода и независимост който ги от стаи отстоява без да продава душата си и себе си в името на кариера и избягване на пречки и проблеми. Системата определено толерираше своите когато ставаше дума с кариерен просперитет и позиция в живота. Насо Не бе не само не бе сред своите тези свои но sibel казал пролетта на заплаха за тях за влиятелните. Може вероятно заради паранормалното ясновидство на кукери щето по отношение на простъпки и злодеяния те се бояха от него искаха поставят под контрол той вярваше приказките за човешки права и свободи и не бе готов доброволно да ги отстъпи. Актуалната поговорка В случая бе не е луд който яде баницата а който му я дава. 


По хронологичен ред събитията след скандала с боневи и отмъщението им чрез влиятелните техни познати както той смяташе тогава се бяха развили така: 1 СОУ вълнен от работа при странни обстоятелства и се оказа невъзможно да си намери друга работа чкоято да му позволи да издържа семейството си и да плаща вноските за ипотечния заем кредит който си Юлия бяха с който си Юлия бяха взели хубавата си нова къща в село окоп и Яне съвсем близо до градчето. Къщата бе продадена на търг от банката от частен съдебен изпълнител поради необслужване на дълга. Но това се случи по време на голям спад на пазара на недвижими имоти и цената, получената при продажбата, не  покри целия ипотечен кредит и нас и Юлия трябваше да покриват разликата. Юлия се бе върнала при родителите си заедно с детето и единствено се ангажира с грижата и пълната издръжка на детето Като искаше от него да изчезне от живота им в името на тяхната безопасност и доброто на Миша Насо малко след раздялата им тя се омъжи за чужденец и двете с детето заминаха при него Юлия казала на приятелка че е завинаги и че не иска никога повече да се връща в България на сол подозираше че са и оказвали натиск че е защото са и оказвали натиск заради него веднъж се бяха срещнали случайно и тя му бе намекнала затова са говор Кате че не може да говори повече. На сол Не не само не не и се сърдеше да дори се чувстваше благодарен защото тя navigo предалс, както се бе случило с мнозина от неговите приятели. В глобалния информационен свят психологическият затвор и лагер който вкарваха неудобните беше също така дори по-ефикасен защото се запазваше благовидната фасада. Насо опита да се справи с остатъчния дълг въпреки че го смяташе за открития що за несправедлив той той продаде всички движими и недвижими имоти които да е придобил сам или получил в наследство ей така покри една значителна част от дълга но няколко десетки хиляди лв останаха дължини той нямаше възможност да изплаща редовно месечни вноски и този дълъг растеше. 


Насо се опита да си намери работа в чужбина на два пъти и той наистина замина първо за Финландия после за Италия работата беше наистина нискоквалифицирана и нископлатена но можеше да бъде шанс за установяване там и намиране на нещо по-добро в единия случай ставаше дума дори за семейство дипломати които се връщаха в родината си след изтичане на мандата им в България Той трябваше да помага в къщата и малкия им семеен бизнес свързан малки акт свързан със настаняване и предоставяне на помещение са празненства в едно малко селце сред красива природа. Дали Насо бебе стане от твърде подозрителен и чувствителен по отношение на свободата си или пък наистина там също се оказваше натиск върху него като се опитваха да го направят да го пречупят да го направят контролируем.  Да бъде пластичен за моделиране, като детски пластелин.   Той не можа да издържи дълго и се прибра това бе един от случаите които той бе избрал свободата си пред материалното. Да избере свободата все повече означаваше да избере алтернативен начин на общоприетия Насо ставаше все по алтернативен по неволя. Времето на комфортната позициите да бъде редовен примерен гражданин, който съответства на всички изисквания - или по-скоро от тях, за да бъде по-Торн ,  ставаше все по-неизгодно. 

 

 Малко след като се върна в България той му се отвори възможност да започне работа като учител по английски език частен езиков център в София за няколко години там заплащането беше не високо но все пак повече от нищо в началото той прие да работи едновременно и към втория езиков център което му позволяваше да плаща високия наем високите наеми да и да поддържа някакъв сносен Стандарт включително да се придвижва с автомобила си между фирмите работата в първия езиков център Работата в първите му дес езикови центрове  включваше предлагане на уроци на служители на фирми клиенти на място при тях. Следващите уроците бяха на място в офисите на езиковите школи и включваха и възрастни и деца. Справяше се добре ценяха го но винаги възникваше нещо директно или индиректно свързано с работата така че се налагаше да се премести. От последния езиков център до който се пътуваше доста дълго се наложи да се откаже след като Бел хапан от някакви насекоми и му поставиха диагнозата лаймска болест в инфекциозна болница му изписаха рецепта с много антибиотици и то като начална доза. Насо Не бе сигурен дали би се подложил на това дори ако имаше финансовата възможност да започне и после да продължи с това скъпо лечение. Той се довери на един лечител който преди това бе гледал по телевизията а после пей прочел за него в списание 8. Подложи се на препоръчаната алтернативна процедура със специална машина лечителят някога преди да се пенсионира бе бил директор на центъра по медицинска техника и можеше да се вярва на експертизата му Освен това той самият вече 90 в 90-те си години саба излекувал от четири нелечими болести само една от тях рак. И В случаят с Насо неговата препоръка помогна. На село продължи и да единствено да полага особени грижи за имунитета си като изключи вредни храни като захар и в голяма степен пшеница. Но докато боледуваше се чувстваше наистина зле и не можеше не само да пътува до работа но и трудно излизаше от квартирата си. Тогава започна да предлага самостоятелно частни уроци по интернет. Доходите му не бяха много високи макар че усилията и времето които влагаше бяха много. Знаеш ли че така е началото на всяко предприемачество. Може би Насо бе по добър учител по език отколкото предприемач обаче. Може би ако беше в собствено жилище щеше да бъде успешен бизнеса. Но все пак се изхранваше от своите уроци.


Запорирането на банковите му сметки го свари докато гостуваше на приятел в родния си край по-точно бе от билдо да го види на път от морето назад към столицата. Не морето се бе надявал да си намери имот под наем без наем в Странджа близо до курортите курортните селища И туристите началото на летния сезон но човекът с който се бе уговорил изведнъж предяви финансови претенции при срещата им така че нас трябваше да се върне общо взето наемането бе знаем е доста по-рисковано, отколкото изглежда на пръв поглед, може би и за двете страни. Но на село озна по-късно че хазяинът е политически ангажиран политически активист да управляващата тогава партия и даже бивш кмет на селището Не бе изключена да се бяха намесили Влиятелните отново.


След като запорирането на банковите сметки в шок за Насо. Знаеше че е възможно и го очакваше, но то затрудняваше работата му защото получаваше хонорарите си за онлайн уроците които предлагаше по банкова сметка. Той остана в родния си край макар че там вече нямаше нито жилище нито приятели. Юлия беше минала вече за чужбина и с това не нарушаваше обещанието си към нея да стои недалеч от нея и детето Пак местения от място на място… . Освен банковите освен начина на плащане непрекъснато имаше проблеми с наличието и с качеството на интернет връзката в селата които се местеше. Например в едно село реши да се установи след като в първите дни интернетът беше без проблеми много светва изведнъж се влоши.  Налагаше се да прекъсва уроци заради лош интернет губеше клиенти… Щеше да се е учудващо вече, ако по пътя му не заставаха всевъзможни пречки… 


Как си бе озовал в на поляната в землището на Квартала, близо до вилната зона и махалата? Насо можеше да си намери квартира нито под наем нито без нито без знае нито под наем в рамките на месец след предизвестието за освобождаване на имота - вероятно имиджът му не доста влошен тук, а Освен това беше освен със старата си котка повече от 10 години с него , и двете междувременно появили се кучета. С тях намирането на квартира бе почти невъзможно особено за наема който той можеше да си позволи да плати.  Все пак бе си набавил бе се сдобил с тази земя с това малко парче земя което един приятел по линия на Бялото братство от София се бе съгласил да купи за него. Насо да е успял да осигури по невероятен начин парите зад покупката  Те не бяха много замеделската пасищата в района не се търсеха много заради вероятно заради редовните грабежи на Вили А и хората предпочитаха равното пред катеренето на балкана с кола или пеш всеки ден на път за работа и обратно. 

Щ. За масло Бе такова облекчение най-после да се намери на място което голяма степен беше негово името му фигурираше като ползвател в нотариалния акт така че отначало той отказваше всякакви предложения да му осигурят да набавят фургон или Стара каравана вместо палатката или колибата. Искаше да е на свое място и в свое направено с ръцете му. Все пак бе благодарен, че отново се намираха хора, които искаха да му попадат ръка - това беше много и той знаеше, че такава помощ от непознати хора в точните момент, макар и еднократна и кратко,, е безценна, и вече неведнъж Е означавала за него оцеляване. Постепенно се поуспокои и разбра че трябва да се придържа към това място дори да се случи ше нещо с тази съня тук имаше доста изоставени и вили които би могъл да намери подслон макар и разбити и ограбени. Когато му се наложи да търси алтернатива с ток да е обиколил пет от тях и само една що-годе запазена. Тепърва щеше да разбере дали наистина има ток на стаичката - втория етаж. Насо вече се не покрил да оцелява встрани от социалната пирамида и по- близо до природата, но имаше да учи още толкова много.


Дали това бе регрес спускане надолу по социалната стълбица вероятно така изглеждаше за отстрани но за нас от това беше излизане от социалната пирамида въобще той вече бе изградена личност и образованието и уменията му я дългите години инвестиране в себе си не можеха да му бъдат отнети истинската принцеса от онази приказка с граховото зърно си оставаше принцеса дори и извън двореца един милиардер бе казал че всичко да се купи пак щеа пак ще е могъл да възстанови бизнеса си ако не загубих хората ако е запазил човешкия фактор на запад бе модерен термина дауншифтинг и Насо правеше нещо много подобно макар и по неволя имаше и в България хора които се връщаха на село или до село сред природата и цели семейства или индивиди някои се опитваха да правят и общности Насо през последните трудни години следваше следеше във Фейсбук и каквото намери в интернет на английски и български Насо бе научил много за живота извън съвременната цивилизация той го наричаше извън системата макар да не беше съвсем точно но Зина го оправиха самоинициативно и без да бъдат принудени и нас им се възхищаваше за @това той самият вероятно никога нямаше да се реши ако животът му не беше преобърнал след намесата на влиятелните засега случаите с такива хора в България изглеждаха изглежда не бяха много успешни поне това което се огласяваше нямаше оптимистичен и радостен радостно развитие но може би точно защото сте огласяваше мислеше си Насо системата не би допуснала позитивни примери в това направление може би имаше успешни и щастливи нови зелени сред тези които вършиха това дискретно и дори тайно Ана СУ по-скоро нямаше избор за себе си ако не се държеше за това парче земя отново щеше да го подмятат насам-натам опитвайки се да го направят послушен и податлив на контрол


7


кои бяха влиятелните? Насо не искаше да се фокусира върху това и всичко свързана с тях за него бе важно какъв живот важен неговия живот Какво Той иска и как може да да направи в него влиятелните бяха като природните стихии или по-точно бедствия които Господ изпраща и трябва да се научим да живеем въпреки това и да се справяме с тях макар че толкова силно влияе влияе ехо върху живота му за него те бяха без значение всъщност това бе тяхната сила да се опитат да станат център в живота на отделния човек и масата хора така че да изглеждат най-важното нещо в живота без което той би бил немислим Насо не знаеше какво щеше да се случи в бъдеще с него Той беше под непрекъснат натиск както в наше време наричат тормоза А преди наричаха това репресии само че сехгабеше по йезуитско и външно се запазваше някакъв благови каква благовидна фасада използваха се съвременни технологии Насо правеше каквото трябва пък да става каквото ще щеше да се бори докато може знаеше че ще продължи да избира свободата Сократ ли бе казал че човек винаги има избор дори този Това е изборът да умре системата можеше да го унищожи но нямаше да и позволи да го направи част от себе си да го направи чарк един от чарковете са твоя механизъм.

Това което на 100 можеше да предполага за онези там на върха на глобалната пирамида най-влиятелните да е че те са инфантилни в смисъл че не можеха да бъдат независими да се приспособят сами към средата те са опитваха да си осигурят заместител на майката  - като майката за невръстно дете, да е винаги подръка, да се грижи и посвещава изцяло на обслужване на неговите нужди те бяха зависими от Пирамидата-мсйка за оцеляването си зависими от властта си и от подвластните им в тях без тях те не можеха те щяха ли да бъдат нещо може Халите си осигурят прилично съществуване без тях вероятно отговорът е Не ако занемяха подчинените си хора с роботи те щяха да бъдат зависими от роботите дели на земята или на друга планета те щяха да продължат да бъдат зависими

Най-важно бе това, което се случваше на отделния индивид, на множеството от отделни индивиди. Изборите, които правеше индивидът в ежедневието. Влиянията, които допускаше отделният индивид върху ума духа и душата си, не само върху тялото си. Преди информационната революция силата бе в масите.  Днес масите можеше да бъдат повлиявани, управлявани като климатичното време,, с психологически и технически технологии.  Децата, се бяха научили перфектно да управляват "майката". И така я бяха довели до умопобъркване и до очертаваща се скорошна гибел. Технологичните играчки, с които се бяха осигурили, дали щяха да им я заменят?


Имаше поне два погрешни постулата в съвременната система първо че трябва да има изобилие излишък за да е достатъчно и второ че за да успее човек в бизнеса той трябва да убеди и други хора да работят за него сега натоварваше че всъщност човек сам или заедно с най близките си може да си осигури всичко най-важно от което има нужда в живота останалото е екстра без излишъци нямаше да има толкова голямо толкова голям мащаб и населените места и на всичко с което се захваща човек но мащабът се беше превърнал в самоцел и статус на благоденствие и благополучие. Всъщност той правеше невъзможно и отклоняваше вниманието от истинското важното и то бе осъществяване на равновесие и симбиоза с околната среда което значи с природната среда според нас имаше нещо сбъркано в човешкото общество и то бе тръгнало някъде много назад във времето когато вождовете Или тези начело на племето рода са успели да съсредоточат достатъчно ресурси в ръцете си за да си от общността за да си позволят неща които са над недо тъпни за останалите и всъщност лукс.


Заведа на си те винаги са взимали вождовете за пример последните са задавали модата така че обикновените хора са искали да имат същото и правят същото както и техните вождове развитието досега сякаш следваше този модел първо върхушката се изкачва още една стъпка нагоре по стълбицата на лукса на помпозността и лукса а после последните две стават общодостъпни докато вече онези горе са изкачили следващото стъпало социомед обречен с този модел на развитие и приказките за устойчивост щяха да си останат само приказки ако това не се променяше Еко ч екокатастрофа тебе неизбежна влиятелните бяха твърде зависими за да променят нещо и бяха съсредоточили твърде много ресурси за да могат да спрат другите да опитат един нов начин вр те се страхуваха че може да не са на върха на пирамидата която се грижи за тях те няма да оцелеят и бяха твърде егоистични и всъщност слаби за да могат да допуснат и опитат нещо друго. Истинската сила бе ввръщането към човешката природа и човешката същност която бе  част от по-голямата екосистема на земята и космоса и това можеше да направи можеха да направят отделни индивиди а не цялото.ю..


Най-важно бе това, което се случваше на отделния индивид, на множеството от отделни индивиди. Влиянията, които допускаше отделният индивид върху ума духа и душата си, не само върху тялото си. Преди информационната революция силата бе в масите. Най-важни бяха вождовете - тези на власт или в опозиция, но стремели се към властта, към върха на социалната пирамида.  Днес масите можеше да бъдат повлиявани, управлявани като климатичното време,, с психологически и технически технологии.  Децата, се бяха научили перфектно да управляват "майката". И така я бяха довели до умопобъркване и до очертаваща се скорошна гибел. Технологичните играчки, с които се бяха осигурили, дали щяха да им я заменят? Личността, силата на индивида и Изборите, които правеше индивидът - критичната маса от индивиди -, в ежедневието си може би решаваха бъдещето на еволюцията. .



На сарваш е че общността трябваше да помага на индивидите да бъдат по-силни и да осъществят по-добре симбиозата с природната среда да се приспособят да се сливат с нея защото най добро най-добрите лидери на възможно най-добре най-добрите лидери на общността са тези които разбират това и правят точно това да овластяват хората и да им помагат в тази симбиоза сегашния си вид социумът смяташе се смяташе за откъсна откъснал се от природата и се стремеше да я промени управлява и контролира кауза пердута която беше което можеше да доведе до унищожение земята защото вселената бе твърде голяма за да бъде унищожена от един едно самонадеяно самозабравило се свръх егоистично човечество. Вероятно имаше и някакви други фактори които и двигатели за развитието на технологиите освен пазара стремежът към знание развитие Били още В зората на цивилизацията изобретяването е имало място далеч преди появата на парите и пазара то щеше да е в името не на постигане на излишък лукс името на по-добро симбиоза с природата.


Насо не знаеше дали съм би могъл да опита това твърде много пречки имаше по пътя си твърде скъпи за него същества бяха закупени той да е загубил близки Немо или текила които ценеше част от него си отиваше заедно с тях но той знаеше че ще се бори докато може на сварваш човек Как на сода останал жив до сега след като бе видял с подозрителната смърт на мнозина неудобни по една или друга причина.  Той предполагаше, че беше заради мистерията на кукери ще те. Вероятно в някакви секретни научни институции лаборатории търсеха и проучваха внимателно подобни паранормални или свръхестествени неща въпреки декларациите за пред обществеността. .  макар и не религиозен в тесния смисъл на думата и вярваше че Бог е с него.

.


____________

*Препратка към "Да имаш или да бъдеш" на Ерих Фром






0

Чернова на Насо 6_2


 През изминалите пет години основната задача на Насо бе да оцелее - физически, но най-вече психически, морално и духовно. Той можеше да направи това единствено по алтернативни пътища. Насо ставаше все по-алтернативен и в начина си на живот, и във вижданията си за живота. Неволята го учеше и водеше към това. Биологичната, примитивната страна  у него бе отстъпила голяма територия на духовната, защото само така и двете можеха да оцелеят. Насо се смяташе за щастлив, че изобщо бе създал и имал хубаво семейство, и особено дете в живота си. Не знаеше каква ще бъде съдбата на детето, но беше сигурен, че Юлия, бившата му съпруга, щеше да направи всичко по силите си, за да  осигури на Миша нормално  детство и бъдеще. Насо бе приел соломоновско решение да изчезне завинаги от живота им. Хората с паранормални прояви, за които знаеше, като Ванга, Слава Севрюкова и Дядо Влайчо, не бяха родили деца, а семейните им партньори, ако ги имаха, си отиваха от този свят нещастни, преждевременно. Може би така бе поради осъзнаване от страна на белязаните с паранормалност  на своята специална мисия, съответно отговорност, и съсредоточаване на всички свои вътрешни и външни ресурси за осъществяването на дарбата. Дарба или проклятие?... Дали, ако не се приемаше истерично и на нож от върхушката, освен когато тайно им служеха, паранормалните способности щяха да поглъщат толкова много ресурси и да продължават да остават мистерия през вековете? Скоро след своя последен  моноспектакъл с костюма на Кукерището, изобличаващ неекологичната страна на бизнеса на семейство  Боневи,  Насо смяташе, че Боневи му отмъщават чрез влиятените си познати. Сега той не бе сигурен дали семейството изобщо бе замесено в сполетялото го - ясно бе, че се бе оказал обект на смазващото внимание на  Влиятелните.  Почеркът и действията приличаха на тези на "Биг Брадър" от класическия роман на Джордж Оруел "1984". 


 Насо бе загубил всичко материално, което имаше: работа и кариера, дом и всичкото си движимо и недвижимо имущество, семейството си. Беше останал без близки роднини, след като родителите му бяха починали, от тежки заболявания, по времето, когато бвха започнали мистериозните прояви на Кукерището. Приятелите му и добрите познати се бяха отдръпнали от него. Неколцината останали бяха загубили доверието му, след като започнаха да го разпитват по необичаен начин и да му предават разни внушения, явно служейки като медия на Влиятелните  Оттогава, върху Насо  не спираха да се сипят премеждия и "лош късмет". Насо не можеше "да има", оставаше му "да бъде"*. Умът, духът  и душата бяха останали неговата последна и най-важна крепост.


Той се стремеше да се фокусира позитивно върху изхода, решенията, и възможностите  и да се справя сам. За него бе важно какво той иска, а не какво искат Влиятелните. Неволята му помагаше като  в народната приказка. Насо изчакваше възможността за следваща стъпка, която  зависеше от ситуацията и бе успешна само ако бе неочаквана и нестандартна. Иначе Насо се натъкваше на непреодолими или много трудно преодолими пречки. Той се бе научил да не планира краткосрочно и средносрочно. В приоритетна негова цел се бе превърнало отстояването на човешката му свобода и  достойнство, на това да остане верен на себе си и на своите ценности, етика и възгледи. Всеки път, когато бе поставен пред поредния избор между свобода и материално благополучие - или спокойствие и непречене -, Насо избираше свободата. За своите човешки права той се бе отказал вече да мисли - това явно бяха един от съвременните фасадни термини,  изпразнени от реално съдържание. Влиятелните бяха безконтролни, за тях изглежда нямаше  спирачка и можеха да отнемат всичко, от всеки. Бе невъзможно да се докаже нарушение на човешки права, защото, освен че се действаше подмолно и професионално, преценката за това дали има или няма нарушение бе на същата система и подсистеми, които в нарастваща степен бяха контролирани от Влиятелните. Как Насо бе все още жив, ако не би им било трудно да го отстранят физически? Той предполагаше, че бе пак заради мистерията на Кукерището - вероятно там някъде, в секретни научни институти и лаболаторни, следяха за паранормални прояви и ги проучваха, въпреки официалната позиция за пред обществеността. 


 Неговите някогашни приятели бяха в недоумение и шокирани от регреса на Насо, както им изглеждаше. Ралица от най-близкото му приятелско семейство от годините в университета, където бяха колеги, бе успяла да спечели асистентско място и уверено изкачваше научната и кариерната стълбица. Тя му даде пряма и откровена обратна връзка.

 - Насо, ти стартира толкова добре и изглеждаше обещаващо перспективен  Имаше огромни шансове да успееш в живота, няколко пъти, но не се възползва от нито един. Беше в БАН и го напусна, отказа се от научната кариера. 

 Да, бе избрал любовта, Юлия и материалното благоденствие на семейството им пред науката. Тогава вече не свързваше науката и интелектуалната дейност неопитен непременно с научна институция и вярваше, че ще може сам да си осигури възможности за такава дейност, когато натрупа достатъчно ресурси за това.


 - Беше на добра позиция за успешна кариера в бизнеса. И не можа да се задържиш там. 

  Да, Насо, нямаше как да не се съгласи мислено с това. В кариерата му в бизнеса сякаш всичко бе наред, предричаха му блестящи перспективи. Той беше търсен и ценен кадър в градчето и даже, точно преди да го уволнят след скандала с Боневи на последния му кукерски фестивал, бяха го повишили в служебната йерархия заради добрата работа и постигнатите резултати,. Мистерията на Кукерището бе преобърнала живота му и това странно уволнение  бе повратната точка.


 Ралица продължаваше систематично да изрежда. Типично в неин стил, още от студентските години, когато систематизираните й, четливо изписани и пълни записки от лекциите бяха най-търсени за подготовката за изпит - предпочитаха ги дори пред своите и мнозина се стремяха да се сближат с нея заради тях..

 - Ти имаше прекрасно семейство. А къде е то сега? 

 Юлия, бившата съпруга на Насо, скоро след развода им се бе омъжила за чужденец и тримата, те и Миша, бяха заминали за неговата страна.  Казала била на приятелка, че е завинаги и че не иска никога повече да се върне в България. Насо подозираше, че и е бил оказван натиск заради него. Само веднъж след развода се бяха срещнали, случайно, и тя бе му намекнала за това с уговорката, че не може да каже повече. Юлия бе инициатора на развода, потресена от отмъщението на влиятелното бизнес семейство Боневи, както двамата смятаха тогава, от последвалите неуспехи за намиране на нова работа от Насо и финансовите трудности на семейството. Тя се плашеше от мистерията на Кукерището и бе много обидена на Насо, че бе я държал в тайна от нея допреди скандала.  И най-вече бе ужасена, с майчинската си интуиция, как това може да се отрази върху детето им. Самият Насо по онова време бе доста по-оптимистичен от нея в очакванията си за бъдещето.


Ралица продължи със следващата несполука на Насо от списъка:

 - А когато замина на работа в чужбина, легално и с трудов договор - защо не намери начин да останеш там? Защо се върна? 

 По онова време Насо трябваше да намери работа и постоянен доход, защото имаше да изплаща ипотечен кредит, чрез който с Юлия се бяха сдобили с хубавата, нова къща в село Окопяне, на хвърлей от градчето. Тогава имаше спад в цените на имотите и продажбата на къщата не би покрила дълга към банката. Работата, която си, бе намерил в чужбина, бе ниско квалифицирана и ниско платена, но той се надяваше тя да му позволи да се задържи там, да научи езика и да си намери нещо по-добро. Проблемът,бе, че Насо и там се чувстваше под натиск, сякаш искаха да го пречупят, да го направят контролируем, едва ли не моделируем като пластелин. Може би бе станал твърде подозрителен, но не бе готов да рискува в това отношение. Юлия вече живееше в чужбина, бе щастлива в с новото си семейств, както чуваше, така че Насо избра свободата и остави ситуацията с ипотечния кредит на самотек. Впоследствие къщата бе продадена на търг от частен съдебен изпълнител и Насо остана длъжник на банката - един от онези, които наричаха доживотни.


Роси продължаваше безпощадно:

 - Дошъл си да искаш 100 лева назаем. Не можеш дори да си финансово независим. Ще ти го кажа направо: аз не те считам вече за наш приятел.

  Това го жегна. За разлика от тях двамата, той нямаше близки, на които разчита в трудни моменти. Имаше само приятели… Или мислеше, че ги има ф. Както казваха приятелствата траят, докато не поискаш заем. Освен това те бяха добре интегрирани в тази същата система, която изглежда се опитваше да премоделира Насо, да го превърне в чарк от механизма си, като при това извлече паранормалната мистерия и я използва както намери за добре. Друг въпрос, че последното бе невъзможно, защото тя бе извън Насо и не можеше да бъде подвластна нито нему, нито на някой друг, независимо къде в социалната йерархия се намира той. Нямаше смисъл да опитва да им обяснява това, защото те нямаха уши, за да го чуят, нямаха интерес, за да го разберат. Той им бе споменавал за Кукерището още съвсем в началото, но те или не обръщаха внимание, или проявяваха тактичност и не споделяха какво действително мислят по въпроса…


 Насо имаше нужда от този заем, защото му се бе отворила възможност да започне работа като учител по английски език в София, в един езиков център.  За първи път нещо вдъхновяващо, след толкова несполуки. Желана и интересна работа, подходяща за него, макар и невисоко платена и без официален трудов договор. Насо виждаше възможност за рестарт в кариерата и живота си, още повече, че езиковият център работеше с корпоративни клиенти, предлагайки им индивидуални и групови уроци за служителите им на място, в  бизнес офисите. Бе нещо близко за Насо и той вярваше, че се справи и с езиковия, и с предходния аспект. Дори се чудеше дали тук няма някакъв подмолен трик, някакъв капан.  Очакваше Роси и Петър да се зарадват заради него, а какво всъщност означаваше това "не те считам вече за наш приятел"? Тодор и сега, като по време на целия разговор,  запази пълно мълчание. Той явно се солидаризираше напълно с Рали. Той само отиваше от време на време в кухнята, откъдето идваше миризма на печен салам и пържени картофи. На масичката пред Насо вече бе поставена тавичка с шопска салата. Ралица бе лидерът и в семейството, както някога беше в курса им… Ралица и Тодор тогава му заеха  стоте лева, а по-късно той им го върна навреме, в обещания срок. След това нито той им се бе обаждал, нито те - на него. 


С тази първа работа в езиков център започна кариера на учител по английски за Насо, която продължаваше и тук, в поляната по Национален парк "Централен Балкан", но вече с негови частни уроци по английски по интернет. .Беше малко, но го изхранваше. Хранеше го и близостта с природата, многото изоставени овошки, както и дивите плодове и треви наоколо. Както навсякъде след Кукерището, и тук присъстваше "лош късмет", за който Насо подозираше намесата на Влиятелните. Макар че той нямаше други изяви освен постове и коментари в социалните мрежи, с също и линкове към онлайн статии, понякога придружавани от краткки негови коментари, и доста рядко - по-дълги текстове и коментари на актуални събития. Тук той бе доста изолиран социално, общуваше главно с котката си и кучетата - бяха в симбиоза тук, 


Насо не бе възнамерявал да напусне столицата, макар да му беше трудно и скъпо без свое жилище. Дори да останеше без работа в София, Насо винаги можеше да си намери друга, така че да не остане гладен. Там той си намираше квартири близо до столицата сред повече зеленина. Но така се случи, че първото запориране на банковите му  сметки го свари, докато се бе отбил у приятел в родния си край в Розовата долина. Той се връщаше от морето към София, след провалила се уговорка за "наем без наем" в село в Странджа, близо до туристическите потоци и възможностите за допълнителна заетост през лятото. Одисеята и борбата му за оцеляване през квартирите и населените места в родния край се бе проточила… Ток постепенно свикна отново тук и прие, че остава. Юлия бе далеч, Насо не нарушаваше с това даденото й обещсние да стои далеч от детето.


На своята поляната между Квартала и вилната зона той се бе озовал, след като, вече с трима любимци - и двете кучета се бяха появили в допълнение към Мурка -, трябваше да се мести отново и се бе оказало невъзможно да си намери квартира. Нассо и негов стар приятел от София, по линия на Бялото братство, малко преди това бяха закупили това парченце земя, с възможност за ползване и не съседното, с горичката. Така че Насо и тримата любимци се нанесоха тук първо на палатка, а после - в колибата, която той сам си направи. Насо толкова се радваше да има тази своя територия, чувстеаше толкова изтерзан от смяната на квартири, местният и всичките перипетии, че реши да се държи на него или в близост до него. Той дори отказваше в началото предложенията на местни хора да му помогнат с фургон или стара каравана, като по-добър вариант от палатка или колиба. Искаше да е негово и да е направено със собствените му ръце. Всъщност вече бе прочел и научил много за еко живот и всичко негови аспекти, включително еко строителство, и го сърбяха ръцете. Знаеше, че перипетиите и пречките му няма да свършат, но беше готов да се бори и се учеше да живее сред природата 


на запад бе модерен термина дауншифтинг и Насо правеше нещо много подобно макар и по неволя имаше и в България хора които се връщаха на село или до село сред природата и цели семейства или индивиди някои се опитваха да правят и общности Насо през последните трудни години следваше следеше във Фейсбук и каквото намери в интернет на английски и български Насо бе научил много за живота извън съвременната цивилизация той го наричаше извън системата макар да не беше съвсем точно но Зина го оправиха самоинициативно и без да бъдат принудени и нас им се възхищаваше за @това той самият вероятно никога нямаше да се реши ако животът му не беше преобърнал след намесата на влиятелните засега случаите с такива хора в България изглеждаха изглежда не бяха много успешни поне това което се огласяваше нямаше оптимистичен и радостен радостно развитие но може би точно защото сте огласяваше мислеше си Насо системата не би допуснала позитивни примери в това направление може би имаше успешни и щастливи нови зелени сред тези които вършиха това дискретно и дори тайно Ана СУ по-скоро нямаше избор за себе си ако не се държеше за това парче земя отново щеше да го подмятат насам-натам опитвайки се да го направят послушен и податлив на контрол.




____________

*Препратка към "Да имаш или да бъдеш" на Ерих Фром






0


събота, 13 август 2022 г.

Чернова на Насо 6_1




Най-важно бе това, което се случваше на отделния индивид, на множеството от отделни индивиди. Изборите, които правеше индивидът в ежедневието. Влиянията, които допускаше отделният индивид върху ума духа и душата си, не само върху тялото си. Преди информационната революция силата бе в масите. Днес масите можеше да бъдат повлиявани, управлявани като климатичното време,, с психологически и технически технологии. Децата, се бяха научили перфектно да управляват "майката". И така я бяха довели до умопобъркване и до очертаваща се скорошна гибел. Технологичните играчки, с които се бяха осигурили, дали щяха да им я заменят?


*


През изминалите пет години основната задача на Насо бе да оцелее - физически, но и морално и духовно. Той можеше да направи това единствено по алтернативни пътища. Насо ставаше все по-алтернативен и в начина си на живот, и във вижданията си върху живота. Неволята го учеше и водеше към това. Биологичното, примитивно същество у него бе отстъпило голяма територия на духовното, защото само така и двете можеха да оцелеят. Насо се смяташе за щастлив, че изобщо бе създал и бе имал хубаво семейство в живота си, и особено дете. Повечето от хората с паранормални прояви, за които знаеше, като например Ванга, Слава Севрюкова и Дядо Влайчо, не бяха родили деца, а семейните им партньори, ако ги имаха, бяха нещастни. Може би поради осъзнаването на специалната си мисия и отговорност, и съсредоточаване на всичките им вътрешни и външни ресурси върху този дар?…, Или поради проклятие? И насовото семейство се бе разпаднало, след последвалото отмъщение от Боневи и влиятените им познати, както бе решил Насо първоначално. След изобличаващия моноспектакъл на Кукерището на последнотоо му кукерско представление Насо бе загубил всичко материално, което имаше: работа и кариера, дом и всякакво движимо и недвижимо имущество.


Върху Насо се изсипваха премеждия и "лош късмет", но, той се стремеше да се фокусира върху позитивното, върху изхода, решенията и възможностите, и да се справя сам. Неволята му помагаше, както се говореше в народната приказка. Търсеше възможността за следващата стъпка, която зависеше от ситуацията и се случваше само ако бе неочаквана и нестандартна. Насо се бе научил да не планира краткосрочно и средносрочно. А в крайна сметка се стремеше: към отстояване на човешката си свобод и достойнство, дс продължи да бъде верен на себе си, на своите ценности, вярвания, етика и възгледи. За човешки права не трудно да мисли: това бе един от арабските фасадни, изпразнени от съдържание термини и заедно с това бе невъзможно да се докаже, че е налице нарушение на човешките права, защото това зависеше от системата като цяло и отделни системи вътре в нея, които отдавна бяха под контрола на Влиятелните. Контролът върху материалната страна на живота му му се изплъзваше. Ооставаше духовността. Умът, духът и душата - най-важната и последна крепост. Мистерията Кукерището а Или се опитваше да крие намеренията си и дори отношението си към м едно или друго нещо в живота си, за да не бъде то Опитайте се по възможност да по отношение на едно или друго нещо. Често се оказваше в ситуация да избира между свободата и награда за послушание (или неналахането на наказания) - и Насо избираше свободата. Неговите познати и приятели от преди вероятно си мислеха, че нещо се е случило с него. Приятелско семейство от студентските години, негови някогашни колеги от университета, директно и откровено му го заявиха:

- Насо, ти тръгна толкова добре. Имаше толкова възможности и не успя да се възползваш от нито една. Беше в БАН и не остана, не направи научна кариера. Беше на добра позиция за успешна кариера в бизнеса и не можа да се задържиш там. Имаше прекрасно семейство, а къде е то сега? Беше в чужбина, с трудов договор, и не можа да останеш там. А сега дори идваш да искаш заем. Не можеш дори да си финансово независим. Да ти кажа, аз не те считам вече за наш. приятел


Това каза Роси, успешно напредваща като преподавател в Софийския университет и откровена както винаги. Той беше отишъл у тях, за да поиска неголям заем за новото си начало в София.. Беше си намерил работа като учител по английски в един езиков център, макар и без официален договор, и това за него бе страхотен шанс да влезе в този бизнес. Така и не  разбра защо Роси бе толкова рязка: сумата не беше голяма , а и му се бе случвало вече да заеме от тях веднъж  преди време. Той бе върнал парите навреме тогава.  И сега ги върна, но контактите им се сведоха до нула, Роси го заличи от списъка с приятелите си във Фейсбук. А и той се почувства обиден и не прояви инициатор за по-нататъшно контакти. Тодор, мъжаът на Роси, беше зад нейните решения Тя винаги бе билс лидер - и в курса им, и в семейството. Вървеше уверено и към деканската позиция в университета, а защо не и към ректорската.


Насо си спомни приказката, че приятелите са, докато не поискаш заем. Или друга приказк, че приятел в нужда се познава. Но от друга страна, как наистина би могъл да обясни реалността: за мистериозното, паранормалното Кукерище, за цялата кампания на Влиятелните за него компрометиране, за изолирането му социално, дори маргинализирането му 


Отстрани на СУ можеш да изглеждаш и като провалил се и неудачник собствените в собствените си очи той бщ борец за свобода и независимост собствените си свобода и независимост който ги от стаи отстоява без да продава душата си и себе си в името на кариера и избягване на пречки и проблеми. Системата определено толерираше своите когато ставаше дума с кариерен просперитет и позиция в живота. Насо Не бе не само не бе сред своите тези свои но sibel казал пролетта на заплаха за тях за влиятелните. Може вероятно заради паранормалното ясновидство на кукери щето по отношение на простъпки и злодеяния те се бояха от него искаха поставят под контрол той вярваше приказките за човешки права и свободи и не бе готов доброволно да ги отстъпи. Актуалната поговорка В случая бе не е луд който яде баницата а който му я дава. 


По хронологичен ред събитията след скандала с боневи и отмъщението им чрез влиятелните техни познати както той смяташе тогава се бяха развили така: 1 СОУ вълнен от работа при странни обстоятелства и се оказа невъзможно да си намери друга работа чкоято да му позволи да издържа семейството си и да плаща вноските за ипотечния заем кредит който си Юлия бяха с който си Юлия бяха взели хубавата си нова къща в село окоп и Яне съвсем близо до градчето. Къщата бе продадена на търг от банката от частен съдебен изпълнител поради необслужване на дълга. Но това се случи по време на голям спад на пазара на недвижими имоти и цената, получената при продажбата, не  покри целия ипотечен кредит и нас и Юлия трябваше да покриват разликата. Юлия се бе върнала при родителите си заедно с детето и единствено се ангажира с грижата и пълната издръжка на детето Като искаше от него да изчезне от живота им в името на тяхната безопасност и доброто на Миша Насо малко след раздялата им тя се омъжи за чужденец и двете с детето заминаха при него Юлия казала на приятелка че е завинаги и че не иска никога повече да се връща в България на сол подозираше че са и оказвали натиск че е защото са и оказвали натиск заради него веднъж се бяха срещнали случайно и тя му бе намекнала затова са говор Кате че не може да говори повече. На сол Не не само не не и се сърдеше да дори се чувстваше благодарен защото тя navigo предалс, както се бе случило с мнозина от неговите приятели. В глобалния информационен свят психологическият затвор и лагер който вкарваха неудобните беше също така дори по-ефикасен защото се запазваше благовидната фасада. Насо опита да се справи с остатъчния дълг въпреки че го смяташе за открития що за несправедлив той той продаде всички движими и недвижими имоти които да е придобил сам или получил в наследство ей така покри една значителна част от дълга но няколко десетки хиляди лв останаха дължини той нямаше възможност да изплаща редовно месечни вноски и този дълъг растеше. 


Насо се опита да си намери работа в чужбина на два пъти и той наистина замина първо за Финландия после за Италия работата беше наистина нискоквалифицирана и нископлатена но можеше да бъде шанс за установяване там и намиране на нещо по-добро в единия случай ставаше дума дори за семейство дипломати които се връщаха в родината си след изтичане на мандата им в България Той трябваше да помага в къщата и малкия им семеен бизнес свързан малки акт свързан със настаняване и предоставяне на помещение са празненства в едно малко селце сред красива природа. Дали Насо бебе стане от твърде подозрителен и чувствителен по отношение на свободата си или пък наистина там също се оказваше натиск върху него като се опитваха да го направят да го пречупят да го направят контролируем.  Да бъде пластичен за моделиране, като детски пластелин.   Той не можа да издържи дълго и се прибра това бе един от случаите които той бе избрал свободата си пред материалното. Да избере свободата все повече означаваше да избере алтернативен начин на общоприетия Насо ставаше все по алтернативен по неволя. Времето на комфортната позициите да бъде редовен примерен гражданин, който съответства на всички изисквания - или по-скоро от тях, за да бъде по-Торн ,  ставаше все по-неизгодно. 

 

 Малко след като се върна в България той му се отвори възможност да започне работа като учител по английски език частен езиков център в София за няколко години там заплащането беше не високо но все пак повече от нищо в началото той прие да работи едновременно и към втория езиков център което му позволяваше да плаща високия наем високите наеми да и да поддържа някакъв сносен Стандарт включително да се придвижва с автомобила си между фирмите работата в първия езиков център Работата в първите му дес езикови центрове  включваше предлагане на уроци на служители на фирми клиенти на място при тях. Следващите уроците бяха на място в офисите на езиковите школи и включваха и възрастни и деца. Справяше се добре ценяха го но винаги възникваше нещо директно или индиректно свързано с работата така че се налагаше да се премести. От последния езиков център до който се пътуваше доста дълго се наложи да се откаже след като Бел хапан от някакви насекоми и му поставиха диагнозата лаймска болест в инфекциозна болница му изписаха рецепта с много антибиотици и то като начална доза. Насо Не бе сигурен дали би се подложил на това дори ако имаше финансовата възможност да започне и после да продължи с това скъпо лечение. Той се довери на един лечител който преди това бе гледал по телевизията а после пей прочел за него в списание 8. Подложи се на препоръчаната алтернативна процедура със специална машина лечителят някога преди да се пенсионира бе бил директор на центъра по медицинска техника и можеше да се вярва на експертизата му Освен това той самият вече 90 в 90-те си години саба излекувал от четири нелечими болести само една от тях рак. И В случаят с Насо неговата препоръка помогна. На село продължи и да единствено да полага особени грижи за имунитета си като изключи вредни храни като захар и в голяма степен пшеница. Но докато боледуваше се чувстваше наистина зле и не можеше не само да пътува до работа но и трудно излизаше от квартирата си. Тогава започна да предлага самостоятелно частни уроци по интернет. Доходите му не бяха много високи макар че усилията и времето които влагаше бяха много. Знаеш ли че така е началото на всяко предприемачество. Може би Насо бе по добър учител по език отколкото предприемач обаче. Може би ако беше в собствено жилище щеше да бъде успешен бизнеса. Но все пак се изхранваше от своите уроци.


Запорирането на банковите му сметки го свари докато гостуваше на приятел в родния си край по-точно бе от билдо да го види на път от морето назад към столицата. Не морето се бе надявал да си намери имот под наем без наем в Странджа близо до курортите курортните селища И туристите началото на летния сезон но човекът с който се бе уговорил изведнъж предяви финансови претенции при срещата им така че нас трябваше да се върне общо взето наемането бе знаем е доста по-рисковано, отколкото изглежда на пръв поглед, може би и за двете страни. Но на село озна по-късно че хазяинът е политически ангажиран политически активист да управляващата тогава партия и даже бивш кмет на селището Не бе изключена да се бяха намесили Влиятелните отново.


След като запорирането на банковите сметки в шок за Насо. Знаеше че е възможно и го очакваше, но то затрудняваше работата му защото получаваше хонорарите си за онлайн уроците които предлагаше по банкова сметка. Той остана в родния си край макар че там вече нямаше нито жилище нито приятели. Юлия беше минала вече за чужбина и с това не нарушаваше обещанието си към нея да стои недалеч от нея и детето Пак местения от място на място… . Освен банковите освен начина на плащане непрекъснато имаше проблеми с наличието и с качеството на интернет връзката в селата които се местеше. Например в едно село реши да се установи след като в първите дни интернетът беше без проблеми много светва изведнъж се влоши.  Налагаше се да прекъсва уроци заради лош интернет губеше клиенти… Щеше да се е учудващо вече, ако по пътя му не заставаха всевъзможни пречки… 


Как си бе озовал в на поляната в землището на Квартала, близо до вилната зона и махалата? Насо можеше да си намери квартира нито под наем нито без нито без знае нито под наем в рамките на месец след предизвестието за освобождаване на имота - вероятно имиджът му не доста влошен тук, а Освен това беше освен със старата си котка повече от 10 години с него , и двете междувременно появили се кучета. С тях намирането на квартира бе почти невъзможно особено за наема който той можеше да си позволи да плати.  Все пак бе си набавил бе се сдобил с тази земя с това малко парче земя което един приятел по линия на Бялото братство от София се бе съгласил да купи за него. Насо да е успял да осигури по невероятен начин парите зад покупката  Те не бяха много замеделската пасищата в района не се търсеха много заради вероятно заради редовните грабежи на Вили А и хората предпочитаха равното пред катеренето на балкана с кола или пеш всеки ден на път за работа и обратно. 

Щ. За масло Бе такова облекчение най-после да се намери на място което голяма степен беше негово името му фигурираше като ползвател в нотариалния акт така че отначало той отказваше всякакви предложения да му осигурят да набавят фургон или Стара каравана вместо палатката или колибата. Искаше да е на свое място и в свое направено с ръцете му. Все пак бе благодарен, че отново се намираха хора, които искаха да му попадат ръка - това беше много и той знаеше, че такава помощ от непознати хора в точните момент, макар и еднократна и кратко,, е безценна, и вече неведнъж Е означавала за него оцеляване. Постепенно се поуспокои и разбра че трябва да се придържа към това място дори да се случи ше нещо с тази съня тук имаше доста изоставени и вили които би могъл да намери подслон макар и разбити и ограбени. Когато му се наложи да търси алтернатива с ток да е обиколил пет от тях и само една що-годе запазена. Тепърва щеше да разбере дали наистина има ток на стаичката - втория етаж. Насо вече се не покрил да оцелява встрани от социалната пирамида и по- близо до природата, но имаше да учи още толкова много.


Дали това бе регрес спускане надолу по социалната стълбица вероятно така изглеждаше за отстрани но за нас от това беше излизане от социалната пирамида въобще той вече бе изградена личност и образованието и уменията му я дългите години инвестиране в себе си не можеха да му бъдат отнети истинската принцеса от онази приказка с граховото зърно си оставаше принцеса дори и извън двореца един милиардер бе казал че всичко да се купи пак щеа пак ще е могъл да възстанови бизнеса си ако не загубих хората ако е запазил човешкия фактор на запад бе модерен термина дауншифтинг и Насо правеше нещо много подобно макар и по неволя имаше и в България хора които се връщаха на село или до село сред природата и цели семейства или индивиди някои се опитваха да правят и общности Насо през последните трудни години следваше следеше във Фейсбук и каквото намери в интернет на английски и български Насо бе научил много за живота извън съвременната цивилизация той го наричаше извън системата макар да не беше съвсем точно но Зина го оправиха самоинициативно и без да бъдат принудени и нас им се възхищаваше за @това той самият вероятно никога нямаше да се реши ако животът му не беше преобърнал след намесата на влиятелните засега случаите с такива хора в България изглеждаха изглежда не бяха много успешни поне това което се огласяваше нямаше оптимистичен и радостен радостно развитие но може би точно защото сте огласяваше мислеше си Насо системата не би допуснала позитивни примери в това направление може би имаше успешни и щастливи нови зелени сред тези които вършиха това дискретно и дори тайно Ана СУ по-скоро нямаше избор за себе си ако не се държеше за това парче земя отново щеше да го подмятат насам-натам опитвайки се да го направят послушен и податлив на контрол


кои бяха влиятелните? Насо не искаше да се фокусира върху това и всичко свързана с тях за него бе важно какъв живот важен неговия живот Какво Той иска и как може да да направи в него влиятелните бяха като природните стихии или по-точно бедствия които Господ изпраща и трябва да се научим да живеем въпреки това и да се справяме с тях макар че толкова силно влияе влияе ехо върху живота му за него те бяха без значение всъщност това бе тяхната сила да се опитат да станат център в живота на отделния човек и масата хора така че да изглеждат най-важното нещо в живота без което той би бил немислим Насо не знаеше какво щеше да се случи в бъдеще с него Той беше под непрекъснат натиск както в наше време наричат тормоза А преди наричаха това репресии само че сехгабеше по йезуитско и външно се запазваше някакъв благови каква благовидна фасада използваха се съвременни технологии Насо правеше каквото трябва пък да става каквото ще щеше да се бори докато може знаеше че ще продължи да избира свободата Сократ ли бе казал че човек винаги има избор дори този Това е изборът да умре системата можеше да го унищожи но нямаше да и позволи да го направи част от себе си да го направи чарк един от чарковете са твоя механизъм.

Това което на 100 можеше да предполага за онези там на върха на глобалната пирамида най-влиятелните да е че те са инфантилни в смисъл че не можеха да бъдат независими да се приспособят сами към средата те са опитваха да си осигурят заместител на майката  - като майката за невръстно дете, да е винаги подръка, да се грижи и посвещава изцяло на обслужване на неговите нужди те бяха зависими от Пирамидата-мсйка за оцеляването си зависими от властта си и от подвластните им в тях без тях те не можеха те щяха ли да бъдат нещо може Халите си осигурят прилично съществуване без тях вероятно отговорът е Не ако занемяха подчинените си хора с роботи те щяха да бъдат зависими от роботите дели на земята или на друга планета те щяха да продължат да бъдат зависими

Най-важно бе това, което се случваше на отделния индивид, на множеството от отделни индивиди. Изборите, които правеше индивидът в ежедневието. Влиянията, които допускаше отделният индивид върху ума духа и душата си, не само върху тялото си. Преди информационната революция силата бе в масите.  Днес масите можеше да бъдат повлиявани, управлявани като климатичното време,, с психологически и технически технологии.  Децата, се бяха научили перфектно да управляват "майката". И така я бяха довели до умопобъркване и до очертаваща се скорошна гибел. Технологичните играчки, с които се бяха осигурили, дали щяха да им я заменят?


Имаше поне два погрешни постулата в съвременната система първо че трябва да има изобилие излишък за да е достатъчно и второ че за да успее човек в бизнеса той трябва да убеди и други хора да работят за него сега натоварваше че всъщност човек сам или заедно с най близките си може да си осигури всичко най-важно от което има нужда в живота останалото е екстра без излишъци нямаше да има толкова голямо толкова голям мащаб и населените места и на всичко с което се захваща човек но мащабът се беше превърнал в самоцел и статус на благоденствие и благополучие. Всъщност той правеше невъзможно и отклоняваше вниманието от истинското важното и то бе осъществяване на равновесие и симбиоза с околната среда което значи с природната среда според нас имаше нещо сбъркано в човешкото общество и то бе тръгнало някъде много назад във времето когато вождовете Или тези начело на племето рода са успели да съсредоточат достатъчно ресурси в ръцете си за да си от общността за да си позволят неща които са над недо тъпни за останалите и всъщност лукс.


Заведа на си те винаги са взимали вождовете за пример последните са задавали модата така че обикновените хора са искали да имат същото и правят същото както и техните вождове развитието досега сякаш следваше този модел първо върхушката се изкачва още една стъпка нагоре по стълбицата на лукса на помпозността и лукса а после последните две стават общодостъпни докато вече онези горе са изкачили следващото стъпало социомед обречен с този модел на развитие и приказките за устойчивост щяха да си останат само приказки ако това не се променяше Еко ч екокатастрофа тебе неизбежна влиятелните бяха твърде зависими за да променят нещо и бяха съсредоточили твърде много ресурси за да могат да спрат другите да опитат един нов начин вр те се страхуваха че може да не са на върха на пирамидата която се грижи за тях те няма да оцелеят и бяха твърде егоистични и всъщност слаби за да могат да допуснат и опитат нещо друго. Истинската сила бе ввръщането към човешката природа и човешката същност която бе  част от по-голямата екосистема на земята и космоса и това можеше да направи можеха да направят отделни индивиди а не цялото.ю..


Най-важно бе това, което се случваше на отделния индивид, на множеството от отделни индивиди. Влиянията, които допускаше отделният индивид върху ума духа и душата си, не само върху тялото си. Преди информационната революция силата бе в масите. Най-важни бяха вождовете - тези на власт или в опозиция, но стремели се към властта, към върха на социалната пирамида.  Днес масите можеше да бъдат повлиявани, управлявани като климатичното време,, с психологически и технически технологии.  Децата, се бяха научили перфектно да управляват "майката". И така я бяха довели до умопобъркване и до очертаваща се скорошна гибел. Технологичните играчки, с които се бяха осигурили, дали щяха да им я заменят? Личността, силата на индивида и Изборите, които правеше индивидът - критичната маса от индивиди -, в ежедневието си може би решаваха бъдещето на еволюцията. .



На сарваш е че общността трябваше да помага на индивидите да бъдат по-силни и да осъществят по-добре симбиозата с природната среда да се приспособят да се сливат с нея защото най добро най-добрите лидери на възможно най-добре най-добрите лидери на общността са тези които разбират това и правят точно това да овластяват хората и да им помагат в тази симбиоза сегашния си вид социумът смяташе се смяташе за откъсна откъснал се от природата и се стремеше да я промени управлява и контролира кауза пердута която беше което можеше да доведе до унищожение земята защото вселената бе твърде голяма за да бъде унищожена от един едно самонадеяно самозабравило се свръх егоистично човечество. Вероятно имаше и някакви други фактори които и двигатели за развитието на технологиите освен пазара стремежът към знание развитие Били още В зората на цивилизацията изобретяването е имало място далеч преди появата на парите и пазара то щеше да е в името не на постигане на излишък лукс името на по-добро симбиоза с природата.


Насо не знаеше дали съм би могъл да опита това твърде много пречки имаше по пътя си твърде скъпи за него същества бяха закупени той да е загубил близки Немо или текила които ценеше част от него си отиваше заедно с тях но той знаеше че ще се бори докато може на сварваш човек Как на сода останал жив до сега след като бе видял с подозрителната смърт на мнозина неудобни по една или друга причина.  Той предполагаше, че беше заради мистерията на кукери ще те. Вероятно в някакви секретни научни институции лаборатории търсеха и проучваха внимателно подобни паранормални или свръхестествени неща въпреки декларациите за пред обществеността. .  макар и не религиозен в тесния смисъл на думата и вярваше че Бог е с него.

.








0