четвъртък, 28 април 2011 г.

РЕГРЕСА В СЦЕНИЧНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПЕСЕНТА "АНГЕЛ СИ ТИ"


Бързам да публикувам този анализ преди да насоча вниманието си, както всички останали фенове на Евросонг, към очакваното пристигане на първите делегации и журналисти в Дюселдорф през този уикенд и започващите в понеделник репетиции. Надявам се, че тази година ще бъда опровергана.
Сякаш се случва нещо между БГ финала и сцената на Евровизия, което проваля доброто представяне на нашите певци, така че в крайна сметка в ключовия момент виждаме някаква пародия на първоначалното представяне.

Първо да уточня, че според мен по нещо хубаво може да се каже за повечето от песните, с които България се представяше на Евровизия, особено тези от 2007 г. насам - третата поредна година на нашето участие в конкурса. Дори песента на Красимир Аврамов през 2009 г., която на живо бе изпълнена меко казано фалшиво, беше изключително интересна и стойностна в студийна версия.

Песента на Елица и Стунджи, която като творба и в студийна версия заслужаваше да е първа (макар че изпълнението на живо бе нервно и неовладяно), не само бе най-хубава от всички български песни на конкурса досега, но и бе сценично представена най-стилно, с изисканост, семпло и въздействащо. Може би още по-добре щеше да се получи, ако вместо ризници, на финала двамата носеха същите тоалети, както и на полуфинала. Също ако си бяха спестили изображенията на огън на екраните зад тях, избирайки нещо по-семпло и по-малко отвличащо вниманието от тях самите...

Нека не бъдем максималисти, да не се фиксираме ненужно в класирането и да не смазваме нашите представители на Евровизия с прекомерни и нереалистични очаквания. Това, че само един път досега сме се класирали на финал, с песента на Елица и Стунджи, не бива да ни отчайва, а напротив - да се радваме, че имаме и такова постижение, и то със знакова за България и българската култура песен!

Що се отнася до изпълнението на Миро на Евровизия 2010, аз го намирам за професионално и съвсем не лошо само по себе си. Само дето му липсваше душа, липсваше настроението и човешкият контакт, каквито видяхме при първото представяне на живо на песента пред българската публика.

Да проследим представянето на "Ангел си ти" при трите ключови изпълнения на живо:



Както и при досегашните ни участия, и тук съвсем ясно се вижда престараване и преобръщане на представянето, спечелило БГ финала, по отношение на постановка и хореография, стайлинг, настроение, внушение, контакт с публиката и т.н.

Известно е, че най-съвършеното е най-семпло. И най-хубавото е невидимо за очите, както казва Малкият принц от творбата на Антоан дьо Сент-Екзюпери. На емоционалното и човешкото внушение, излъчвано от самия изпълнител, трябва да е подчинено всичко останало. Миро изразходи много пари, усилия и времe за явно ненужни неща, вместо да се придържа към вече показанато на БГ финала, да се съсредоточи върху прецизността на изпълнението, усъвършенстването на детайлите и психологическата си настройка.

Той се отказа от хореографията на Маргарита Будинова от българския финал, която не беше лоша и се нуждаеше само от корекции - например премахване на стойката "свещ" върху пианото в началото, на някои повдигания и други неща, които отвличаха вниманието. Миро също трябваше да танцува по-малко и да наблегне върху пеенето си, мимиката си и въобще артистизма си. Вместо това той промени изцяло хореографията, като нае известен британски хореограф, работил с още по-известни имена, чийто стил очевидно не пасваше нито на песента, нито на певеца. Сякаш разчиташе танците и танцьорите да издърпат напред песента, а ефектът бе точно обратен.

Стайлингът на Миро напомняше на този на Елвис Пресли. Вероятно не е било лесно за голямата българска звезда да се окаже в позицията на начинаещ на Евровизия, сякаш няма нищо зад себе си. И де факто той наистина внушаваше асоциация с неособено уверен в себе си начинаещ, защото чрез хореографията и танцьорите се опита да се "приобщи" към съвременната британска (и англо-саксонска) сцена, а чрез костюма си и сценичното си присъствие - да заимства от имиджа на "Краля на рока". И в двата случая се отдалечи от самия себе си.

Все пак в известна степен, чрез еротичния елемент при танците, той се опита да направи връзка и със собствените си достижения преди това, и по-конкретно с най-големия си международен успех - добилата популярност песен "Губя контрол". Но сцената на Евровизия изисква нещо различно, там много повече би вървяло сценично решение в духа на "Някога преди" например, особено за песен като "Ангел си ти".

Като допълнителен щрих, нашият представител изглеждаше пресилено весел и неестествен в дните на репетициите и провеждането на конкурса в Москва. Той явно се чувстваше некомфортно поради една или друга причина, но полагаше много усилия, за да прикрие това. С неизбежното отражение върху изпълнението му.

Нашите представители на Евровизия сякаш се опитват да излязат от кожата си и да направят нещо нечувано, невиждано и "размазващо". Дори Елица и Стоян, които на полуфинала на Евровизия 2007 бяха чудесни като сценично решение, ако не като самообладание и прецизно пеене, на финала направиха крачка назад чрез избора си на помпозните рицарски доспехи.

Между другото, често чуваме като пожелание за успех "размажи ги", "разбий ги" и др. под. Това е една погрешна настройка, подходяща само за силовите спортове и за бойното поле. На музикалната сцена единственият начин да покориш публиката е да я очароваш, да й се харесаш.

Обяснение за присъщото на всичките ни пратеници на Евровизия досега влошаване на сценичното представяне от БГ финала до сцената на Евровизия можем да търсим, освен в своите погрешни нагласи, също и в липсата на опит за участие в Евровизия и в големи международни изяви. Бившите югорепублики имат опит като част от бивша Югославия, бившите съветски републики имат опит, сходен на евровизионния, от изявите си на съветските сцени и конкурси... А българската култура дълго време беше изолирана, "капсулирана", и все още не се е отворила и интегрирала в европейската в достатъчна степен. Виждаме, че и другите източноевропейски страни Унгария, Чехия, Словакия и Полша не са много по-успешни по отношение на класирането си от България. Изключение прави Румъния, която наистина има вече няколко висококласирани песни на различни издания на Евровизия, но пък нито една от тях не е на румънски. Спомням си само за една румънска песен (2009) с балкански етно мотиви, макар и изпълнена на английски език, която не можа да се класира за финала. Така че, когато румънците печелят по-високо място в класирането, всъщност губят от непредставяне на собствените си култура и език.

Разбира се, под гореспоменатата "изолираност" имам предвид културна такава, а не невключването ни в някое от неформалните блокови гласувания на бивши съветски републики, бивши югорепублики, скандинавски страни... Става дума също за успешно представяне, а не за място в класирането, защото доброто представяне е, което има значение за промоция на нашата култура и нашата страна.

Освен че нашата певческа гилдия не познава достатъчно добре голямата международна сцена, все още и българската популярна музика, най-хубавото от нея, не са познати извън България. Българските певци и песни през 80-те години си спечелиха известна популярност в бившия Съветски съюз, но то бе за кратко, преди много време и чрез друго поколение от певци и музикални творци.

Публична тайна е също така, че в Евровизия има много политика. Следователно няма как страната ни да се представи успешно на конкурса без впрягане на съответна политическа компетентност, извън личния ангажимент на избраните от нас изпълнители. Има много силни политически интереси страната ни да е с лош имидж и да се проваля в промовирането си на подобни форуми. Не се знае с какво и кой "доброжелател" може да ни провали в нещо, особено при положение, че държавата явно не се грижи да ни предпазва и защитава от това, или най-малкото да ни предупреждава. В този контекст може да се поставят и мениджърските пропуски на БНТ, за което неколкократно е ставало дума на други места.

Въпреки всичко това, въпреки, че в България музикалната сцена, с изключение на чалга жанра, е в дълбока криза и на ръба на съществуването си, винаги са възможни чудеса. Трябва само да продължаваме да участваме и да си вярваме.

вторник, 26 април 2011 г.

КОНЦЕРТИ И ПАРТИТА ПРЕДИ ЕВРОСОНГ 2011

Навръх Великден в Киев се състоя специален Евросонг концерт в подкрепа на украинската представителка Мика Нютон (на снимката). Това е само един от поредицата подобни концерти в различни страни-участнички на тазгодишния конкурс.

На киевския евровизионен концерт на 24 април своите песни представиха Мика Нютон, Амаури Васили (Франция), "Блу" (Обединено Кралство), Елдар и Нигар (Азърбайджан), Надин Бейлер (Австрия) и Здоб Зи Здуб (Молдова).

Преди това по подобен начин, в рамките на Арменските музикални награди, в Москва се представиха изпълнителите от Русия, Армения и Швеция.

Тези два концерта бяха предшествани от двете най-забележителни събития преди самата Евровизия - "Евровизия в концерт" в Амстердам и Лондонското вровизионно парти. В тях участва и българската представителка на Евровизия 2011 Поли Генова.

Любопитно е, че макар публиката в Амстердам и Лондон, в залата и пред ТВ екраните, да бе далеч по-малобройна в сравнение с тази в Киев и в Москва, първите се оценяват като по-значими и по-големи, с много по-голям международен отзвук. В Москва концертът бе в огромна зала, в Киев - на централния площад, а в Амстердам и Лондон залите едва ли са побирали и 1000 души. Но показателно е, че за разлика от другаде, в Амстердам и Лондон почти всички пеят на живо, а не плейбек, и пристигат журналисти, специалисти и представители на официалните делегации за Евровизия от много европейски страни.
Освен гореспоменатите концерти, много от тазгодишните участници в Евровизия имат промотурове в Европа като гости на концерти и ТВ предавания, по време на и след завършване на националните селекции за Евровизия. Така например Поли Генова бе гост на концертите за избор на песен на Гърция и Молдова и й предстоят няколко промотура в съседни страни. В България гостуваха Дино Мерлин от Босна и Херцеговина и Влатко Илиевски от Македония.

Явно Конкурсът за песен на Евровизия е достатъчно популярен и интересен за публиката в Евразия, за да бъде запълнен със събития промеждутъкът от края на националните селекции до първия полуфинал на 10 май. Или по-скоро до репетициите в Дюселдорф, които започват в началото на май и също се следят от специалисти, журналисти, фенове и публика.

Има толкова много неща, които биха могли да се направят във всяка една страна за промовиране на Евросонг и на нейното участие! Например в Македония от години, всеки петък в месеците преди Евровизия, се излъчва 45-минутно предаване "100% Евросонг". Там се представят песните-участнички, изпълнителите, новостите около македонския представител, гостувания на представители на други страни в Македония и др. У нас - нищо! Няма как да не изпитаме поне мъничко завист.

Що се отнася конкретно за "концерта за Мика Нютон в Киев", забележително е, че са избрали за него точно 24 април, Великден. Така се подсилва асоциацията за Евросонг с празник и празнично настроение. Вероятно са се стремели също да тушират отрицателните емоции, свързани с 20-годишнината от аварията в Чернобилската АЕЦ на 26 април.

Чрез киевския и други подобни концерти хората се чувстват почетени, специални и по-близо до конкурса. Задоволява се любопитството им да видят на живо поне някои от изпълнителите на песенния конкурс.

У нас изглежда също има нужда от евровизионен концерт преди Евровизия, защото конкурсът като да е източник на страхова психоза за българските певци.

От друга страна, такива концерти имат и сериозни недостатъци. На първо място, не са ясни критериите, по които са подбрани неколцината поканени участници. Неизбежно е да възникнат подозрения за внушение за гласуване.

На второ място, никога не би могло да се отговори на предпочитанията и вкуса на всеки зрител. Може би много по-интересно и професионално ще е например, ако се организират концерти само в един стил, било то поп, рок, етно- и уърлд музика и пр.

Но как се организира един такъв концерт?

"Евровизия в концерт" в Амстердам е най-престижното събитие от този род, което вече се е превърнало в традиция и е официално признато от организационния комитет на Евросонг. И то се организира от група фенове!

Ежегодно в "Евровизия в концерт" се включват около половината от изпълнителите на конкурса. Може да участва всеки певец, който желае, като поема сам разходите по пътуването и престоя си. Организаторите осигуряват зала, озвучаване, водещ, транспорт от Амстердам до градчето, където всъщност е залата, един обяд. Входът за събитието е платен за публиката. Има и много спонсори. В деня преди концерта има кратка програма за изпълнителите, възможност за интервюта с тях и снимки. Концертът започва в 20.00 ч. и продължава до след полунощ. Следва парти...

Не изглежда да е чак толкова трудно, нали? Дори и в България всеки с интересна идея и организационни способности може да направи нещо за промоция на Конкурса за песен на Евровизия и българското участие в него.

ГОРЧИВИ РАЗМИСЛИ ОКОЛО ИНТЕРВЮ НА ПОЛИ ГЕНОВА В ЛОНДОН



"Обичам вашата страна [Обединеното Кралство]! Ако и вие ме харесвате... хм,... аз мисля, че от септември тази година може да пребивавам в Лондон..., ако ме приемат да следвам музика в един тукашен университет."


Евровизия дава големи възможности за реклама на страните-участнички, на певците и на телевизиите-участнички. Но както гласи поговорката, "Господ дава, но в кошара не вкарва".

Какво означава в този контекст горното изказване на Поли Генова по време на интервюто?

Вероятно означава, че надеждите за позитивна реклама на България чрез участието ни в Евровизия свършват тук. Внушението е за БГ като страна-източник на емигранти, национални нихилисти и чуждопоклонници. Тази антиреклама може да не е далеч от истината, но нормално всеки се стреми да изтъкне достойнствата си, а не отрицателните си страни.

Този случай не е първи. В първоначалния видеоклип на песента на "Инат" на два пъти се видя британското знаме в звукозаписното студио, докато нито в един момент нямаше българско знаме като символ на страната ни. Между другото, миналата година в официалния видеоклип на френската песен за Евровизия присъстваше не френско, а знаме на САЩ, но все пак, като известно оправдание, изпълнителят бе африканец от Конго.

Трябва да уточня, че вероятно клипът на "На инат" е бил сниман във Виена, където живеят двама от авторите на песента, които са британци. Но дори "базирани във Виена", както е прието да казват европейците в наше време, двамата британци са поставили в студиото националния флаг на страната си, без да са били избрани да я представляват на Евровизия или другаде. По някакъв начин тези кадри са били включени във видеоклипа, който е направен за конкурса за избор на българска песен за Евровизия. Напълно вероятно е това да е извършил някой от БГ екипа, а не двамата британци.

Питам се дали българите, които гласуваха за тази песен, са гледали клипа? И ако да, дали за тях това няма никакво значение? И всъщност, не е ли представянето на България под чуждо национално знаме символ на случващото се у нас?

Друг щрих към горното е също, че по време на промотуровете им в чужбина видяхме и барабаниста на групата, с която Поли Генова изпълнява на "Инат" - съвсем младо момче, още ученик -, облечен с фланелка с голям национален флаг на САЩ.

Реторично би било да питам кой ще харесва една страна, ако самите нейни граждани не си я харесват и не я рекламират, дори ако са избрани за това, а вместо това излъчват съвсем противоположно съобщение. Защото те казват, директно или индиректно, "Аз обичам Великобритания", "Аз обичам САЩ". Това чужденеене вече е известно в българската история, от времената на робство...

Аз си задавам и друг въпрос. Младата певица нееднократно е заявявала, че да участва на Евровизия е било нейна мечта. Тя упорито, цели четири пъти, се е явявала на българския конкурс за избор на песен за Евровизия в преследване на тази мечта. И тази година ето че най-после я осъществи. Но май се оказва, че е мечтала за нещо друго? Дали всъщност мечтата на Поли Генова не е била да участва на Евровизия, представлявайки друга страна? Ако е било така, дали тя не е можела много по-лесно да я осъществи, като първо отиде да учи музика във Великобритания и кандидатства там или оттам...

Що се отнася до саморекламата на певицата, тя може би, благодарение и на избирането й да представя България на Евровизия, ще успее да рекламира себе си, а също и да бъде приета да следва музика в английския университет, където е кандидатствала. Макар че, ако имаше край нея професионалисти по PR, те вероятно щяха да се затруднят доста да загладят гафа с това изказване.

Участието на Евровизия като представител на една страна дава огромни възможности за изява и самореклама на всеки изпълнител, ако той се представи добре и като певец, независимо от класирането, и като личност. Вероятно песенният конкурс може да изиграе много по-голяма роля от това да бъде трамплин за прием в университет. Но за този, който е наясно какво иска, как да го постигне и как да се държи.

В скоби казано, що се отнася до това как се държим, на българите май ни липсва известна дружелюбна сдържаност в отношенията - изпадаме в крайностите или да сме намусени и дистанцирани, или да сме прекалено фамилиарни и възторжени.

Все пак пожелавам на Поли Генова успех, защото най-важни са хората, а всеки човек греши и се учи цял живот.

В най-голяма степен за горните издънки можем отново да виним лошия мениджмънт на БНТ. Дори държавата да не отпуска пари, в телевизията явно има хора, които отговарят за БГ участието в този форум. Трудно е да се повярва, че те вършат дори това, което биха могли в рамките на обичайните си служебни задължения.

БНТ, а също индиректно държавата, са абдикирали от съществена част от организацията на българското участие на Евровизия. Това води до демотивация на представителите ни и разочарования за всички нас.

Видеоклип с интервюто за ESCToday.com преди концерта London Еurovvisiom Party,
17 апр. 2011:
http://www.youtube.com/watch?v=miAZBiVvWy4&feature=player_embedded

ЕВРОВИЗИЯ 2011 – КЛАСИРАНЕ ИЛИ УСПЕШНО ПРЕДСТАВЯНЕ?

В една статия* за най-новия, трети поред видеоклип на песента "На инат", с която Поли Генова ще ни представя на Евровизия 2011, имаше коментар, че прогнозите за представянето ни не са розови. Авторът всъщност имаше предвид прогнозите за мястото ни в класацията според броя на получените точки при гласуването.

Наистина прогнозите на специалисти, букмейкъри и почитатели на конкурса ни поставят може би някъде между 20-то и 30-то място във финалната класация на песните за тазгодишната Евровизия. Заедно с това отзивите за представянето на Поли Генова на "Евровизия в концерт" в Амстердам на 9 април т.г. са много ласкави. Класиране и представяне са две различни неща, макар и свързани, и представянето е по-важно за успешна промоция на страната ни чрез Евровизия.

Друг въпрос е, че прогнозите може да се използват, както и при политически избори, за манипулиране на общественото мнение - нещо като самоосъществяващо се пророчество.


ИЗПЪЛНЕНИЕ, КОЕТО ДА СЕ ХАРЕСА

Според мен песента ще се хареса, когато е изпълнена уверено, със самочувствие и прецизно, когато публиката може да схване посланието й и да съпреживее чувствата на авторите, да усети личността на изпълнителя.

Вярно е, че индивидуалните, националните, и регионалните вкусове са различни. Нормално е да се харесват повече нещата, които са по-познати - например песните на по-близките страни, както и тези песни, които са на английски език и в някой от англосаксонските стилове, считани за съвременна класика и за универсални в наше време. Да се търси обаче универсално харесване чрез универсален (англосаксонски) стил и универсален (английски) език означава всъщност да се търси класиране, а не представяне и промоция на собствената специфична култура и светоусещане. Знаем, че днешният свят се глобализира и унифицира, но Евровизия има смисъл за участващите страни и народи не в ролята на катализатор за това унифициране, а обратното - ако допринася за запазване и развиване на културното многообразие.

Песенният конкурс "Евровизия" има силен културен и евроинтеграционен аспект, както и огромен рекламен (и бизнес) потенциал за всяка страна, за изпълнителите, за телевизиите. Само по себе си участието в това евроазийско и дори световно мегасъбитие, защото то се излъчва също и в Австралия и в страни от Америка, е изключителна промоция - неучастие в него е равносилно на самоизключване и доброволно пропускане на ползи.


КЛАСИРАНЕ
Класирането на песните в Евровизия зависи от много фактори извън доброто представяне. Например, освен горепосочените манипулиране на общественото мнение и различни вкусове и нагласи, важни може да се окажат наличието на значителна диаспора в много страни-участнички, както е случаят с някои наши съседи, или имиджът на страните, респективно съществуващите предразсъдъци.

Мога да изредя поне четири възможни причини за прекомерното фиксиране върху класацията и съревнованието в Евровизия, което според мен е факт:
  • Вродена склонност да се състезаваме помежду си;
  • Съревнователността е наложена в съвременната масова култура от доминантната англо-саксонска култура, за която е много присъща;
  • Финансови и политически изгоди а ла Биг Брадър - Големи интереси и Големи пари съзнателно налагат вманиачаване в съревнование, защото така може да се наложи по-лесно и повече контрол върху умовете;
  • Очевидни финансови интереси от по-дребен калибър, свързани със залагания за класирането в Евровизия (както при конни състезания), разпространени в някои развити европейски страни.
Нека се абстрахираме от това, че участие в Евровизия е награда само по себе си, и видим какво може да се спечели непосредствено от по-високото класиране. Според сегашния регламент на конкурса, участващите страни печелят в два случая. Първо, печелят тези, чиято песен се класира на финал независимо от мястото й, защото тогава тя се изпълнява два пъти, като вторият път е пред още по-широка публика в сравнение с полуфинала, наброяваща над 120 млн. души. Второ, страната с първокласираната песен печели домакинството на следващата Евровизия, свързано, освен с още по-силна промоция и реклама, също и с наплив от фестивални туристи по време на конкурса. От мениджмънта на събитието зависи дали това домакинство ще е печелившо или на загуба - има шеги в евровизионните форуми за това как някои страни не желаят да спечелят първото място, защото не могат да си го позволят или защото са отчели директна финансова загуба при предишно свое домакинство.

Извън горепосочените две ползи, каквото и да е друго място в класацията извън първото няма никакво значение освен може би за спортното честолюбие на нациите, тъй като не носи никакви предимства. Между другото преди време имаше едно правило, според което първокласираните 10 държави участваха директно на финала на следващата Евровизия, прескачайки полуфиналите, но то отпадна през 2008 г., точно когато петото място на Елица Тодорова и Стоян Янкулов от 2007 г. ни даваше право да се възползваме от него.

Особеност тук е, "големите пет" - Великобритания, Германия, Италия, Испания и Франция - са "абонирани" за финала по регламент, тъй като имат най-голяма парична вноска в Евровизия. По този начин те губят едно представяне на полуфинал, като за сметка на това като финалисти имат 1/25 шанс да спечелят първото място и следващо домакинство, т.е. доста повече от тези, които трябва първо да преодолеят полуфинал. Други страни са почти "абонирани" за финала, защото или имат голяма и мобилизирана диаспора в много страни, или са част от достатъчно многобройна неформална общност от взаимноподдържащи се държави - например бившите съветски републики, бившите югорепублики и скандинавските страни, където страните обикновено гласуват една за друга.


БГ УЧАСТИЕТО НА ЕВРОВИЗИЯ 2011

ПЕСЕНТА И ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Що се отнася до клипа на българската песен "На инат" за Евровизия 2011 с кадри от природни бедствия, който иначе е ефектен, според мен предишният клип, със сценичното изпълнение, си беше добър и напълно достатъчен. При клипа с природните бедствия, освен че е налице разточителство на усилия, пари и време, съобщението от песента се размива и има противоречия. Вече четох коментари в евровизионни сайтове от типа как би могло да се говори с думите от песента на хора, които току що са преживели природно бедствие. Първоначалното внушение "стойте в страната си и се борете" беше ясно и достатъчно и би могло да се отнесе към всяка страна в затруднение, каквито има много в Европа в наши дни.

Идеята за светлината като акцент в сценичното решение за Евровизия също предизвиква у мен опасения, че както и при досегашните ни участия, може да се получи престараване и да се развалят ефектът и внушението, за които гласувахме на БГ финала**. Най-съвършеното е най-семпло, както е известно. Защо ли всички наши представители досега изразходват пари, усилия и време за подобни неща, вместо да се придържат към вече показанато на БГ финала, да се съсредоточат върху прецизността на изпълнението и усъвършенстването на детайлите? Те сякаш се опитват да излязат от кожата си и да направят нещо нечувано и невиждано. Видяхме това дори при Елица и Стоян, които на полуфинала на Евровизия 2007 бяха перфектни поне като сценично решение, ако не като самообладание и прецизно пеене, но на финала отстъпиха от това със смяна на тоалетите си с по-помпозни (рицарски доспехи).

Сякаш се случва нещо между БГ финала и сцената на Евровизия, което проваля доброто представяне на нашите певци, така че в крайна сметка в ключовия момент виждаме някаква пародия на това, което вече сме видели и избрали. Обяснения можем да търсим в своите погрешни нагласи, както и в липсата на опит за участие в Евровизия и в големи международни изяви - дълго време съвременната БГ култура беше изолирана и все още не се е отворила и интегрирала в европейската в достатъчна степен. Има също и много силни политически интереси страната ни да е с лош имидж и да се проваля на подобни форуми. Последното прави промени като горепосочените много по-рисковани, защото не се знае с какво и кой "доброжелател" може да ни провали - особено при положение, че нямаме силна държава, която да се грижи да ни предпазва и защитава от такива неща, или най-малкото да ни предупреждава.


МЕНИДЖМЪНТА НА БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ

Гореспоменатият срив, който се случва някъде между БГ финала и представянето ни на сцената на Евровизия, вероятно не на последно място се дължи и на мениджърските пропуски на телевизията-организатор на българското участие.

Какво прави БНТ, ако се опирам на наблюденията си и на изказвания на БГ представители на Евровизия:
  • Организира националния конкурс за избор на песен за Евровизия;
  • Финансира видеоклип на един или няколко участници в БГ Евровизия (регламентът за това претърпя промени през годините);
  • Излъчва видеоклиповете на песните на всички страни-участници през седмиците преди конкурса;
  • Излъчва кратки репортажи от промотуровете на нашите представители и от съпътстващите конкурса събития;
  • Организира и финансира пътуването на нашите изпълнители на самия конкурс, като изглежда костюмите и сценичното решение са изцяло грижа на изпълнителите, включително финансова;
  • Излъчва конкурсните представления;
  • Може да заснеме филм за БГ участието.
През 2010 участието на Миро бе изцяло заснето, включително промотурове за песента, концерт-изпращане, репетиции и изпълнение на сцената на Евровизия... Между другото това вероятно много му попречи да се концентрира върху подготовката си и го отдалечи от реалността, доколкото и подходът към този филм ("БГ звездата - покорител на Евровизия"), и обективността и искреността на екипа изглеждаха силно съмнителни, съдейки по излъчените репортажи и направения филм.


Ако горното е вярно, БНТ абдикира от ключови етапи и дейности, свързани с българската организация за Евровизия. Изглежда в телевизията продължават да залагат най-вече на организирането на националния избор на песен за Евровизия и смятат, че неуспехите се дължат на несъвършенства на правилата за БГ конкурса, на поредния погрешен избор на песен/изпълнител или дори на някакви наши национални особености. Говори се и се знае за политическите влияния в Евровизия, но обикновено не се вижда отговорност на мениджмънта на националната ни ТВ за справяне с възникващи от тази посока проблеми.

В резултат на тази абдикацията на БНТ крайният успех на българското представяне зависи изцяло от организаторските умения на избраните ни представители за конкурса, в допълнение към музикалните им умения и талант, както и от късмета. Уроците и придобитият опит съответно също остават у тях, без да се акумулират в БНТ, а следващите ни представители започват едва ли не отначало.

Разбира се, не бива да се отминава и положителното в организацията на БНТ. Въпреки поредицата от отчитани от самата БНТ и от широката публика като неуспешни български участия на Евровизия, с изключение на това на Елица Тодорова и Стоян Янкулов - заради петото им място в класирането -, страната ни продължава да участва в конкурса. Освен това БГ песента за Евровизия продължава да се излъчва чрез гласуване, а не чрез вътрешен избор, практикуван от редица други страни-участнички с повече успехи в класирането. Макар че имаше известно отстъпление през миналата 2010 г., когато публиката гласува само за песен, но не и за изпълнител. Този принцип е изключително положителен, дори и ако в БНТ може би се придържат към него поради страх да поемат отговорност за вътрешен избор, и рано или късно ще даде плодове.

Извън това хубаво е също, че вече има български фенове на Евровизия, които следят фестивала от години и могат да бъдат полезни с репортажи, коментари и със свое присъствие в евровизионнните сайтове и форуми, предоставяйки позитивна информация за нашето участие. Освен това има поне две големи български асоциации на фенове на Евровизия, които поддържат свои сайтове с форуми.

Да се надяваме, че ще се появят и неправителствени или комерсиални организации, които ще имат интерес и капацитет да поемат необходимите дейности около нашето участие на Евровизия, които БНТ пропуска.

В заключение, нека да подкрепяме с каквото можем българския представител на Евровизия 2011, особено морално, и да стискаме палци за нейно уверено и харесващо се изпълнение на втория полуфинал на 12 май, от 22 ч. българско време. Надяваме се изпълнението й да е поне толкова добро, колкото беше на "Евровизия в концерт" в Амстердам преди няколко дни.

*yoterkata.blogspot.com - Излезе видеото на песента "На инат"