неделя, 29 май 2011 г.

ГОСТУВАНЕ НА ГРУЗИНСКИЯ КВАРТЕТ "НОТА" В КАРЛОВО И КОПРИВЩИЦА


Държавният грузински квартет "Нота" бе гост на карловското трио "Импресия" и община Карлово в дните около Празника на Розата. Те изпяха около 10 песни на сцената на централния карловски площад по време на вечерния концерт на 28 май. На следващия ден се представиха, заедно с трио "Импресия", на лятната сцена в Копривщица.

Какво ме впечатли най-много около тяхното гостуване в Карлово?

Преди всичко високата им класа: три женски и един мъжки изключително красиви гласове, звучащи силно, завладяващо и много професионално. Като се добави и привлекателната външност и чар на всеки от четиримата, квартетът със сигурност би бил чест и за най-престижните световни сцени.




Трябва да отбележа, че вероятно възторгът ми има и субективна причина: грузинците пеят микс от любимите ми музикални стилове етно, уърлд, джаз и поп. При това грузински, което значи неповторимо, колоритно и красиво - мога да го сравня само с бразилския етно-уърлд-джаз-поп.

Репертоарът им от около 30 песни е базиран основно на грузинския градски фолклор. Те изпълняват и популярни песни от други страни, където са гостували, включително българската песен на "Фамилия Тоника", с която през 2009 г. са спечелили първото място на варненския фестивал "Море и спомени".

Някои от  песните им са специално написани за тях, други са кавър версии. Работят постоянно с една авторка от своята страна. Казват обаче, че в Грузия написването на песен излиза скъпо - към 2000 лари (около 1000 евро) -, поради което попълват репертоара си най-вече сами, подбирайки и обработвайки грузински стари градски песни, при което ги превръщат от едногласни в четиригласни. Песните им са трудни, защото всеки един от четиримата изпълнява различна мелодия, в духа на грузинската традиция.

Пеят предимно за любов, както и за техния град Батуми, за Тбилиси...

Въпрос, който ми се въртеше в главата по време на краткия ми разговор с тях (благодаря за него на приятелките ми от трио "Импресия" и особено на Иванка Балтова) бе доколко тяхното спокойно и уверено сценично присъствие се дължи на държавната подкрепа за тях, както и въобще за грузинската култура. "Държавен" пред името на грузинските певчески и музикални състави означава, че изпълнителите са на щат към съответната държавна институция, както беше и в България преди 1989. Те получават заплата, което е свързано със задължението да бъдат на разположение на държавните организации при официални случаи и концерти. Освен това, разбира се, могат да заработват допълнително от свои частни участия в концерти, сватби и други събития.

Трио "Импресия" са се започнали случайно на маса с "Нота" във Варна, по време на едно от трите участия на грузинския квартет във фестивала "Море и спомени". Можем да се радваме, че Община Карлово е поела финансово гостуването им за Празника на Розата, въпреки проблемите си в момента.

Карловската публика изглеждаше заинтригувана и ги посрещна благосклонно. Но ако се съди по внезапното скупчване на сцената след излизането им, в очакване на попфолк дуета Севдалина и Спасови, хората са позагубили ухо и вкус за такъв тип музика. Нямало е как това да не се случи, защото слух и вкус се развиват със слушане, те се изграждат, "възпитават", както казвахме някога. Българската музика и българските певци от две десетилетия насам са оставени сами на себе си. Българската култура нито се подкрепя от държавата, нито може реалистично да се очаква да се развие като бизнес, с оглед на размера и икономическите възможности на страната ни. Чалгата изглежда някакво изключение, но мнозина подозират, че и нейното налагане е не само резултат на масов вкус и предпочитания, а на някаква целенасочена (може би конспиративна) политика. Почти всяка песен и всеки стил може да станат хит, ако звучат непрекъснато по медиите...

Но нека се върна на грузинците. Те казват, че в България се чувстват като у дома си, защото хората са също толкова гостоприемни и природата ни е същата като тяхната. Е, може и да има известна разлика, защото на снимките от техния град се виждат палми и стара архитектура по-скоро от средиземноморски тип. Наистина Батуми, разположен на южното черноморско крайбрежие на Грузия, е най-важният морски и курортен град на страната и е възможно да се различава донякъде от останалата част. Кратката справка в Уикипедия показва и по-високи температури в сравнение с нашата страна - те почти нямат зима и сняг.

Моите асоциации с Грузия досега бяха свързани преди всичко със Сталин, както и с грузинските фолк танцьори и с една грузинска актриса, които често съм гледала по телевизията преди 1989. В по-ново време ми правят впечатление силните изяви на грузинските представители на Песенния конкурс на Евровизия. Дори и когато грузинската песен не е била сред любимите им, съм харесвала увереното и силно представяне, показващо добра кондиция на музикалната им сцена.

Извън тези стереотипи не съм знаела много за Грузия и грузинците. Преди началото на "демократизацията" бяхме част от един и същ т.нар. "лагер", но бяхме изолирани едни от други и като слънчогледи гледахме само към центъра. Многообразието на култури и народи свързвахме  с концертите предимно на московска сцена, както и с филмите от различни съветски републики. И след "демократичните промени" продължихме, донякъде по инерция, да се взираме като слънчогледи в новите "големи братя"... 

Гостуването на квартет "Нота" в Карлово за мен бе един чудесен стимул да потърся онлайн информация за Грузия. Вероятно домакинството на Баку на Евровизия 2012 ще насочи вниманието на европейците не само към Азербайджан, но и към целия Кавказки регион. Така повече хора като мен ще осъзнаят, че Европа означава не само Западна Европа и западноевропейска (англосаксонска) култура, че континентът продължава и на изток от Черно море, където Европа и Азия се преливат.



вторник, 24 май 2011 г.

ЧЕСТИТ 24-ТИ МАЙ!

"Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! (Б.а.)"

Стихотворението "Българският език" на Иван Вазов в изпълнение на големия български актьор Константин Кисимов: http://www.youtube.com/watch?v=k-hJXXB3vR8&feature=related


БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883


Източник:
http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/polia/bylgarskiiat_ezik.ht

неделя, 22 май 2011 г.

НА КОЙ КОНТИНЕНТ ЩЕ Е ЕВРОСОНГ 2012 И КАК ЩЕ СЕ ПЪТУВА ДОТАМ?

След победата на Ел, Ники и песента "Running Scared" за Азербайджан "открих", че част от територията на Азербайджан всъщност се намира в Европа. Това е подобно на Русия и същия случай като Турция, както всички българи знаем, и Грузия, което малцина знаят. Столиците на три евразийски държави - Азербайджан, Грузия и Турция -, са на азиатския континент. За грузинската столица Тбилиси не съм сигурна, но  така ми изглежда като сравнявам картите.

Политическа карта на Евразия
Можете да кликнете двукратно върху картата,
за да получите по-едромащабно изображение, което 
да съпоставите с границите според физическата карта 

Винаги съм мислила, че Европа е само на запад и на север от Черно море. Чудех се защо Евровизия продължава да се разширява със страни от Азия, без да променя името си, например на "Евразиовизия". Разсъждавах, че името "Песенен конкурс на Евровизия (Eurovision Song Contest)" е производно не от "Европа" и "европейски", а от Евровизия ТВ. Или пък че са изиграли роля някакви политически съображения, както и силно желание да се утвърди неделимостта от европейската култура на еврейската и на тези на кавказките държави. Не изключвах да са играли роля и корупционни схеми.

Все пак възможно е поне част от горните ми предположения да са били близо до истината, защото Израел и Армения - последната страна изненадващо за мен, след откритието за Грузия и Азербайджан -, са разположени изцяло на азиатския континент. Разбирам напълно включването на Армения, защото не мога да си представя как би могло в Евровизия да участват Грузия, Азербайджан, Русия, Турция и Израел, а да не е включена Армения - би изглеждало като изключване.

Така че спокойно! - в разширяването на песенния конкурс има логика.

Следващият песенен конкурс ще се проведе в най-източната периферия на континента, дори по-източно от Москва (2009) и Анкара (2004). Това ще допринесе за по-нататъшното разчупване на наложения стереотип за Европа като Западна Европа и англосаксонизирана култура. Азерите може досега да са се маскирали и да са се представяли с песни в западноевропейски стил (англосаксонски или шведски, който според мен е вариант на англосаксонския), може на Евровизия да не сме видели много от традиционната и съвременната музикална култура на тяхната страна, но няма начин да не се докоснем до автентично азерското покрай Евросонг 2012. И в положителен смисъл, към което със сигурност ще се числи културалното различие, и в отрицателен.

Що се отнася до някои от негативните страни на азерската култура, четох в един форум емоционално есе от западняк за дълго и драматично чакане по опашки, в частност за жп билет - това може да припомни на по-възрастните българи добре познато и у нас явление. Не е изключено също достигането до Баку да е по-скъпо и трудно, сравнено с други  евровизионни столици. Според коментари в ESCToday.com на ентусиасти, които вече са направили проучвания, има два по-евтини маршрута: с нискобюджетна авиокомпания до Москва или до Анкара и оттам - с влак до Баку. Но и в двата случая има проблеми. От една страна, пътуването през чувствителния кавказки район на Руската федерация е разрешено само за граждани на страни от ОНД. От друга страна, железопътната линия от Анкара до Баку все още не е завършена, макар да не е изключено това да стане до началото на Евросонг 2012.

Направих набързо онлайн проучване как се отива до Евросонг 2012 от България. Добър вариант може да е пътуване със самолет до Тбилиси, Ереван или Техеран и оттам  - с влак (за около 35 евро първа класа от Тбилиси). Местни препоръчват влак пред автобус/маршрутка: 15 дълги часа от Тбилиси - най-близкия град до Баку, но затова пък много по-малък риск от автопроизшествия. Иначе транспортните комуникации между страните в района били добре развити. От Техеран може да се стигне също със самолет до Баку за 120-160 USD, в зависимост от това дали ще пътувате с азерската Azal или с IranAir. Най-нахъсаните фенове на Евросонг може да рискуват изцяло с автобус: първо до Истанбул, а след това още 3 дни - до Баку. Може би добър вариант е полет с нискобюджетна авиокомпания до някой от европейските градове, до които лети Azal, например Милано, и оттам - до Баку. Но като се калкулират цените се вижда, че при повечето варианти няма голяма разлика с директния полет от София до Баку.

Относно визите, вероятно властите в Баку ще направят всичко възможно, за да улеснят фестивалните туристи при получаване на азерски визи, като не е изключено дори да решат да отменят временно визите. Според онлайн форумите, в Грузия не се изисква виза за граждани на ЕС, арменската виза се получава лесно и е евтина (6 евро за престой до 20 дни), а в Техеран можете да получите виза и на летището срещу 60 USD за престой до 1 седмица.

А иначе Евровизия Баку 2012 географски ще е в Азия, тъй като азерската столица е разположена в азиатската част на страната. Конкурсът ще е в Азия и политически, защото специалният организационен комитет от 14 души за предстоящия Евросонг, вече назначен от президента на Азербайджан, е оглавяван от първата дама и включва само министри и други ръководители на държавни институции и ведомства. Разликата с европейския (англосаксонският) маниер е, че последният предполага прикриване възможно повече от очите на публиката замесването на политиката и особено на политиците - нещо като "Намесвай се, но да не личи!". Политическата намеса по европейски се случва най-често изискано и дискретно, посредством специалистите, ангажирани в организацията на международно и на  национално нива, както и рутинно - чрез медиите и пропагандата. Между другото и ние, българите, със сигурност сме между Европа и Азия в това отношение.

Заради тази междинност на азерската култура очаквам дори с още по-голям интерес и любопитство развитието на събитията около Евросонг 2011 и азерското домакинство.

неделя, 15 май 2011 г.

БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЕВРОВИЗИЯ 2011


Според мен бяхме представени добре: с прилична песен, на български език, от много талантлива, харизматична и интересна певица, която може да пее отлично на живо. Поли Генова и чаровните момичета и момчета от групата й бяха реклама за страната ни сами по себе си.

Предполагам, че демонстрираното в много случаи от българската представителка англофилство не е изиграло особена роля за крайното впечатление. Тя неколкократно правеше реклама на Великобритания, британското и британските представители - едва ли не повече, отколкото на собствената си страна и себе си, което ми изглеждаше като вманиачаване.

В скоби казано, също така не е етично от страна на български представител да препоръчва гласуване за някого от своите конкуренти, както Поли Генова направи за британската група "Блу" в едно видеоинтервю, допринасяйки с това и други свои изказвания за 12-те точки от България на финала на Евросонг. Това би могло да породи и съмнения за реклама заради някаква лична изгода.

За съжаление, големият потенциал на песента не само не бе разкрит чрез сценичното й поставяне в Дюселдорф, но обратното - имаше голямо отстъпление от българския концерт за избор на песен и особено от "Евровизия в концерт" - Амстердам. Допускам, че гласовете предимно от Западна Европа, които песента получи, се дължат на двата последни видеоклипа и предварителното внимание в западноевропейските страни към фестивала, а не толкова на представянeто на песента на втория полуфинал на 12 май. Възможно е, от друга страна, естетическите решения от източната част на континента да изглеждат странни така или иначе за западноевропейците, така че те да не са обърнали особено внимание и на тази сценична постановка.

За мен основният извод за следващата година е следния: ако БНТ реши да продължи да участва, респективно ако не се откаже (натам може би ни води "вълната на недоволство" от оставането на Поли Генова в полуфинала), можем да разчитаме на наистина успешно представяне само ако се ангажират и други организации, неправителствени или частни, и то много отрано. Не знам какъв комерсиален интерес може да намерят за себе си други организации да участват, но вероятно биха могли, например печалба от реклама за БГ туризма и бизнеса. Организации от фенове-доброволци могат да свършат полезна работа, но такъв тип дейност в България не е особено застъпен засега.

Държавните институции според мен могат да си свършат работата само чрез БНТ. И точно така свършената работа трябва да е техния PR, без да търсят някаква друга директна изгода за себе си. Но наистина се съмнявам, че това хубаво нещо ще ни се случи.

В най-добрия случай БНТ като организатор също ще си поеме изцяло отговорността и ще се ангажира като национална телевизия, в която работят професионалисти.


Три изпълнения на песента "На инат":

КЛАСАЦИИ НА ПЕСЕННИЯ КОНКУРС НА ЕВРОВИЗИЯ 2011

Финал, 14 май 2011:
  1. Азърбайджан: Ell/Nikki - Running Scared - 221 точки
  2. Италия: Raphael Gualazzi - Madness Of Love - 189 т.
  3. Швеция: Eric Saade - Popular - 185 т.
  4. Украйна: Mika Newton - Angel - 159 т.
  5. Дания: A Friend In London - New Tomorrow - 134 т.
  6. Босна и Херцеговина: Dino Merlin - Love In Rewind - 125 т.
  7. ГърцияLoucas Yiorkas feat. Stereo Mike - Watch My Dance - 120 т.
  8. Ирландия: Jedward - Lipstick - 119 т.
  9. Грузия: Eldrine - One More Day - 110 т.
  10. Германия: Lena - Taken By A Stranger - 107 т.
  11. Обединено Кралство: Blue - I Can - 100 т.
  12. Молдова: Zdob și Zdub - So Lucky - 097 т.
  13. Словения: Maja Keuc - No One - 096 т.
  14. Сърбия: Nina - Čaroban - 085 т.
  15. Франция: Amaury Vassili - Sognu - 082 т.
  16. Русия: Alexej Vorobjov - Get You - 077 т.
  17. Румъния: Hotel FM - Change - 077 т.
  18. Австрия: Nadine Beiler - The Secret Is Love - 064 т.
  19. Литва: Evelina Sašenko - C'est Ma Vie - 063 т.
  20. Исландия: Sjonni's Friends - Coming Home - 061 т.
  21. Финландия: Paradise Oskar - Da Da Dam - 057 т.
  22. Унгария: Kati Wolf - What About My Dreams? - 053 т.
  23. Испания: Lucía Pérez - They Can't Take The Fun Away From Me - 050 т.
  24. Естония: Getter Jaani - Rockefeller Street - 044 т.
  25. Швейцария: Anna Rossinelli - In Love For A While - 019 т.

Втори полуфинал, 12 май 2011
  1. Швеция
  2. Дания
  3. Словения
  4. Румъния
  5. Босна и Херцеговина
  6. Украйна
  7. Австрия
  8. Ирландия
  9. Естония
  10. Молдова
  11. Белгия
  12. България
  13. Словакия
  14. Беларус
  15. Израел
  16. Македония БЮР
  17. Латвия
  18. Кипър
  19. Холандия

Първи полуфинал, 10 май 2011
  1. Гърция
  2. Азърбайджан
  3. Финландия
  4. Исландия
  5. Литва
  6. Грузия
  7. Унгария
  8. Сърбия
  9. Русия
  10. Швейцария
  11. Малта
  12. Армения
  13. Турция
  14. Албания
  15. Хърватска
  16. Сан Марино
  17. Норвегия
  18. Португалия
  19. Полша

Вместо заключение и изводи


Тъй като не гледах финала и нямам желание да гледам видеозаписа, няма да го коментирам. Класациите също според мен не са особено важни.

Все пак, с оглед на песента, класирането като индикатор за харесване, а също и на собствените ми предпочитания, за мен победител в промоцията на страната и културата си е гръцката песен. Мисля, че можеше да направят дори още по-добра реклама на себе си и на културното си наследство, като разказват повече конкретно за стила зейбекико при промотирането на песента.

Моите три песни-победители, най-харесваните от харесваните ми на финала - тези на Гърция, Босна и Херцеговина и Швейцария -, се представиха добре, но все пак по-слабо, отколкото на полуфиналите си. Сякаш им липсваше енергия. Може би това двойна участие полуфинал-финал е ненужно изтощително и въобще ненужно, достатъчен е само финал в два или три концерта, като крайното класиране се определя според броя на получените точки например... може би плюс гала концерт накрая, със същите или други песни на певците. Освен това към представянето на гръцката песен на финала бяха добавили ненужни според мен пироефекти. От останалите песни, чиито видеоклипове от финала изгледах - другите харесвани от мен плюс азерската -, всички имаха по-слабо представяне с изключение на азерската.

Сценичните ефекти при представянето на азерската песен са зашеметяващи наистина, направо спират дъха. С много въображение, креативност и майсторство! Гледах видеото многократно само заради сценичната постановка и особено светлинните ефекти, включително тези от LED видео екраните. Някак си ми бяха убягнали на полуфинала - дали защото ги нямаше, или заради затормозяващото шумно поемане на дъх от Ел, което развали цялото впечатление? Но и певците изглеждаха много по-уверени и по-релаксирани, успяха да влязат в постановквата на песента.

Иначе в момента песента, чието изпълнение от снощния финал имам желание да слушам изцяло - и вече слушах многократно -, е исландската :) Ведра, светла, с прекрасен текст и приятна като колективно изпълнение.

събота, 14 май 2011 г.

ВЪЛНА ОТ НЕДОВОЛСТВО СЛЕД ОТПАДАНЕТО НА ПОЛИ ГЕНОВА ОТ "ЕВРОВИЗИЯ"?

Вълна от недоволство след отпадането на Поли Генова от "Евровизия" - Dnevnik.bg


Собствен коментар: Тази "вълна от недоволство" започва да ми прилича на масова психоза.

Интересно явление и любопитно какви са причините - едва ли са само емоциите от БГ участието на полуфинала и некласирането за финала. Вероятно евровизионното ни участие е само отключващия повод.

Моята подозрителност пак се обажда, че може би не е спонтанно, а е предизвикано, "манипулирано"...

Интересно е също, че това по-често се наблюдава при други случаи, например като при гибелта при катастрофа на македонския поп певец Тоше Проески. Какви свои преживявания проектираме ние, българите, по този начин?

петък, 13 май 2011 г.

ОСТАНА САМО ФИНАЛЪТ НА ЕВРОСОНГ 2011

Много е вероятно да не гледам финалния концерт на 14 май, тъй като вече изгледах всички сценични представяния от двата полуфинала и от репетициите за тях и се чувствам преситена.

Едва ли новите 5 песни - на т.нар. "пет големи" Великобритания, Германия, Испания, Италия и Франция -, ще ме накарат да седна пред екрана отново. Още повече, че това класово разделение никак не ми харесва.

Все пак ето, по азбучен ред, моите любими песни сред финалистите:


Останалите участници са:

Видеоклипове с всички песни от генералната репетиция преди финала утре може да се намерят тук.

Бих се радвала, ако спечели песента на Босна и Херцеговина, а също тези на Гърция или на Швейцария. Песента на Франция не бих желала да спечели поради политически причини, признавам си го. Но според мен шансът това да стане е малък, тъй като, ако добре съм чула, Амаури Васили пее фалшиво на репетициите.

Все пак не е толкова важно кой ще се класира първи на конкурса, а за мен е все едно къде ще е следващото издание.

След финала ще разбера резултата и може би ще гледам видеоклиповете от представянията на песните. Разбира се, не възнамерявам да гласувам този път, за разлика от полуфинал 2 снощи.

Да благодаря за песните на Песенен конкурс на Евровизия 2011, заради които ми бе още по-интересно и приятно да следя конкурса: на Гърция, Босна и Херцеговина, Албания, Норвегия, Белгия, Сан Марино, Португалия, Молдова, Кипър, Македония.


Финалът на Евровизия може да се гледа на 14 май, 22 ч. БГ време, по два начина:

  1. По телевизия БНТ1
  2. Онлайн, съответно:

САБОТИРАХА ЛИ БЪЛГАРИЯ НА ЕВРОВИЗИЯ 2011?

За мен отговорът е да. Къде обаче бяха най-големите грешки на българските представители, или с други думи къде бяхме подведени най-много?

Ако някой е искал да ни саботира, можел е да го направи във всички възможни направления и по всеки от възможните начини. Въпрос на прилагане на метода "мозъчна атака" е да се изброят всички или повече от тях. Според мен обаче най-голямото саботиране бе в сценичното представяне на песента. Иначе би било необяснимо как професионалисти могат по толкова непрофесионален начин да преобразят едно свежо и "шик" рокаджийско парче на преобладаващо момичешката банда на Поли Генова, така че в крайна сметка да гледаме на полуфинала в Дюселдорф безвкусица без стил.

Представянето на всяка песен на Евросонг зависи от четири основни компонента:
  1. Самата песен - доколко песента има капацитет да се хареса на публиката си, доколко е в съответствие със съвременните тенденции и вкусове или пък е новаторска;
  2. Сценична постановка - хореография, стайлинг (костюми), светлинни ефекти и видео фон;
  3. Изпълнение по време на самия концерт;
  4. PR, реклама и промоция, както конкретно за песента, така и свързано със страната, нагласите и стереотипите спрямо нея и т.н.
Ще използвам скалата от 1 до 10, за да дам своята оценка на българската песен "На инат":
  • Песента: 7
  • Сценична постановка: 8 на БГ концерта; 9 на "Евровизия в концерт" в Амстердам; 2 на полуфинала в Дюселдорф
  • Изпълнението на концерта: 8 на БГ концерта; 9 в Амстердам; 5 или дори 6 на полуфинала в Дюселдорф
Няма да оценявам PR, реклама и промотиране тук, защото това е сложна тема, свързано е с политика и според мен е предмет на цял научен труд.

Най-интересен за мен е въпросът откъде идва разликата между отличната сценична постановка за БГ финала, вероятно дело на самата Поли Генова, както и прекрасната липса на хореография в Амстердам, от една страна, и слабото сценично решение от полуфиналния концерт в Дюселдорф, от друга страна.

Ето видеозаписи на тези три изпълнения:
Ще опитам да изброя няколко неща в отговор на поставения въпрос, без да претендирам за изчерпателност и научна достоверност:

Свежото рокаджийско парче:
  • Имаше ясна идея на песента.
  • Всички компоненти бяха в стилово единство, особено песен, костюми и хореография.
  • Постановката бе семпла, почти без излишества (в Амстердам дори съвсем без излишни неща) и затова бе близо до съвършенство.
Костюмите бяха "небрежно елегантни", каквито се носят от модерните млади хора, и съответстваха на стила на песента.

Танцът и движенията на момичетата
от групата бяха непринудени и изглеждаха естествено, както вероятно на парти или в клуб, когато се забавляват. Изпълнителите бяха себе си, с естествена мимика и движения. Пестеливите движения на Поли Генова, особено в Амстердам, бяха голям плюс: без да бъде статична, тя можеше да се концентрира върху пеенето и да вложи енергията си там, като при това следи и взема предвид обратната връзка от публиката.

Светлинните ефекти
засилваха ефекта на песента, без да отвличат вниманието от изпълнителите.
  • Групата на Поли бе украшение на представянето сама по себе си, особено трите много активни момичета беквокалистки и инструменталисти, но също и двамата младежи. Тяхната визия олицетворява младост, красота и чар и Поли Генова много спечели от тяхното присъствие.

В представянето на песента на полуфинала в Дюселдорф всички гореизброени предимства бяха туширани :
  • Размито и неясно бе вече съобщението на песента, основната й идея, която трябваше да бъде внушена на публиката. Макар и абстрактно в началото, все пак имаше някакво съобщение, а после станаха няколко и не е ясно какво точно остана в крайна сметка.
  • Със стилистичен разнобой: рок песен; костюми като за балада (със спорен вкус); движения на Поли Генова и отчасти на момичетата като за модно ревю; видео като за спокойна меланхолична вечер под прозореца у дома по време на лятна буря...
  • Костюмите бяха претенциозни и а ла БГ абитуриенти - скъпи и според мен кич, които се обличат за една нощ и после се вижда, че всъщност за нищо не стават. Дори да нямаше толкова фрапантно стилово несъответствие с песента, костюмите пак бяха далеч от стилни.
  • Слабата хореография по никакъв начин не изглеждаше рокаджийска, а вероятно не би паснала и на поп парче. Тъй като хореографът е австриец, можем да сравним с хореографията на австрийската песен - много по-статична, но съответстваща. Освен всичко друго, хореографията визуално раздели Поли Генова от групата й и така я лиши от един от най-печелившите й козове.
    Не бе ясна целта на синхронизираните движения на момичетата - изглеждаше като синхрон заради самия синхрон. Търченето на Поли из сцената първо не бе подходящо за нея, защото тя е певица, а не спринтьор или фешън модел (моделите между другото тренират много, за да изглеждат добре, ходейки) и второ - отвлече я, разконцентрира я и отне много от енергията на пеенето й;
Изключително несполучлив бе видео фонът с дъждовните форми, според мен най-грозен в сравнение с тези на всички останали песни на Евросонг 2011. Единствената му цел сякаш бе да се набива на очи, да отвлича вниманието от изпълнителите и да пречи те да се виждат добре на сцената, тъй като белите дъждовни капки, мехури, пръски и прочее се сливаха с белия цвят на костюмите. В допълнение, свръхвеликанските дъждовни форми имаха психологически ефект на минимизиране, като фигурките на сцената изглеждаха някак си малки - като буболечки до дъждовни капки -, и незначителни.


Впечатлението ми за представянето на другите песни на полуфинал 2 като цяло бе, че експертите и екипите са анализирали недостатъците в представянето и са набелязали и провели мерки, за да ги коригират. При българската песен като да се случи обратното - сякаш са анализирали кои са силните страни и козовете в представянето на песента и са ги отстранили.

За съжаление май често ни се случва да си плащаме на някого, за да ни свърши работа, но той/тя ни саботира, защото вероятно някой му дава повече за това. Трудно ми е да си представя, като алтернативно обяснение, че няколко години подред все ни спъват професионална некадърност и/или липса на добър вкус и на стил като едва ли не национална българска черта.

Така е не само в музикалния бизнес, а във всяка сфера на живота ни. В България това вероятно е по-силно, отколкото в много други страни, защото от десетилетия сме разграден двор, в който всеки може да си прави каквото си ще - нямаме нито читава държава, нито здраво общество и общност, които да ни защитават, каквато всъщност е ролята им.

Но истината е, че щом могат да третират така България и това минава, проблемът е глобален и няма бягство от него. Някога бягаха от "лошия" Голям брат към "добрия" друг Голям брат, подобно на детето на разведени родители, което се спасява от наказващия го родител при другия. Днес няма противостоящи си политически лагери и следователно, ако има спасение, то е някъде другаде. Както се казва, "светът е голям и спасение дебне отвсякъде".

Все пак искам да завърша с нещо хубаво. Най-хубавото от това българско участие на Песенния конкурс на Евровизия 2011 бяха нашите представители. Поли Генова и момичетата и момчетата от групата й са млади, красиви, чаровни и атрактивни. Очевидно се разбираха добре помежду си, имаха позитивна атмосфера и се сприятелиха с представителите на други страни на конкурса. С всичко това, предполагам, те направиха - и бяха, - една чудесна реклама за нашата страна и за българите.


Други мои коментари по темата:
Моите предпочитани 10 от втори полуфинал
Евровизия 2011: впечатления от първите репетиции за втори полуфинал в Дюселдорф
Евровизия 2011 – класиране или успешно представяне?


ФИНАЛИСТИ - ПОЛУФИНАЛ 2

За финала се класираха:

Не се класираха за финала
:

Уверено се представиха:

  • Словения: Maja Keuc - No One
  • Швеция: Eric Saade - Popular
  • Румъния: Hotel FM - Change
  • Дания: A Friend In London - New Tomorrow
  • Босна и Херцеговина: Dino Merlin - Love In Rewind
  • Белгия: Witloof Bay - With Love Baby
  • Израел: Dana International - Ding Dong
  • Ирландия: Jedward - Lipstick
  • Беларус: Anastasiya Vinnikova - I Love Belarus (гледах само част от песента)

Най-добра реклама на страните си направиха песните на:

  • Беларус: Anastasiya Vinnikova - I Love Belarus
  • Кипър: Christos Mylordos - San Aggelos S’Agapisa
  • Босна и Херцеговина: Dino Merlin - Love In Rewind
  • Молдова: Zdob Si Zdub - So Lucky (заради етно елементите)

С най-голямо удоволствие гледах:

Анализ

Трябва да призная, че след толкова близко следене на представяниията на песните за Евросонг 2011, включително на репетиците, чувствам възприятията си поизхабени в момента. Може сутринта, на свежа глава, да съм по-наясно със собствените си впечатления и емоции. Все пак ето нещо от накратко.

Съжалявам за неувереното изпълнение на кипърската песен и особено за фалшивото пеене на беквокалистите. Разчитаха на ефектния трик с накланянето, което май не е добра тактика на Евросонг, както се вижда - печелят тези, които преди всичко се концентрират върху пеенето. Не че иначе имаха повече шанс да отидат на финал с меланхолично-драматична песен в уърлд стил и на гръцки език, но щяха да се представят много по-добре и да оставят още по-хубаво впечатление. Днес следобед си тананиках най-много тяхната песен.

В началото много ми хареса насърчението от публиката в залата за песните на Босна и Херцеговина и Белгия - това им даде кураж и увереност, особено на Дино Мерлин и групата му. Човечна песен с човечна реакция.

Здуб Си Здоб от Молдова бяха по-неуверени в сравнение с репетициите и някак си се поддадоха на напрежението, но все пак бяха достатъчно добри, за да спечелят симпатии. Те си бяха оплели предварително кошницата чрез отличната постановка.

Моите песни-фаворити в този полуфинал се представиха отлично до прилично: босненско-херцеговската, молдовската, белгийската, македонската и кипърската. Румънската и белоруската песен прозвучаха много уверено.

Повечето песни, които се класираха за финала, за мен бяха банални и като текст, и като музика. Звучаха ми неискрено и като лозунги, направени като за международен песенен конкурс. И англосаксонският стил и език ми бяха някак униформени и безинтересни, макар да съзнавам, че и за много хора от неанглосаксонски страни този език и стилове са част от тяхната национална и персонална култура, естествен начин да изразят себе си.

Освен това и не можех да бъда съвсем спокойнна и отпусната, очаквайки българската песен, а след това мислейки за нея. За нашата песен вече писах достатъчно дотук и май нямам какво да добавя. Няма да се учудя, ако е по-назад от 12-13 място. Не че това има чак такова значение, но ми беше интересно дали са се класирали като някакъв индикатор доколко са ги харесали зрителите в Евразия с право на глас в този полуфинал. Макар да бе ясно от изпълнението им, а още и от репетициите. Все пак се представиха - нямаше фрапантни фалове, значи бе добре.

Разбира се, класирането в никакъв случай не може да бъде надежден индикатор за това доколко една песен всъщност е имала ефект за промоция на страната, която представя.

МОИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИ ОТ ПОЛУФИНАЛ 2

На 12 май, от 22 ч. БГ време, ще е вторият полуфинал на Песенен конкурс на Евровизия 2011, в който Поли Генова и група ще представят България с песента "На инат".

Моите фаворити

Ето видеоклипове от днешната генерална репетиция с костюми на песните от втори полуфинал, които харесвам най-много:


Песните са 7, защото просто не харесвам никоя от останалите достатъчно, за да я включа тук. При това Беларус и Румъния добавих компромисно, за да не останат само пет в списъка. Беларус - заради етно мотивите, запечатващия се, лесно запеваем припев и защото все пак слави своята си страна. Румъния - защото при първо слушане преди няколко месеца ми бе направила много приятно впечатление.

Преобладаващата част от моите любими песни са в уърлд стил или с етно елементи: това са песните на Босна и Херцеговина, Молдова, Кипър, Македония и Беларус.

Белгийската песен ми харесва заради акапелата а ла Swingle Singers - моя любима група от края на 80-те и началото на 90-те години. Допада ми този стил на пеене, съчетаващ нещо от джаза и класическото пеене. Групата Witloof Bay пеят отлично и имат много позитивно и някак си земно излъчване.

Румънската песен на Евросонг 2011 е мелодична, модерно звучаща, хубаво изпълнена, въпреки че лириката като да е по-скоро от края на 80-те. Според мен песента е в духа на т.нар. "пробив" на румънската поп музика в Европа, започнал може би поне от началото на века, защото си спомням как през 2004 г. в Англия гледах популярното там румънско дуо близначки "Chicky Girls". Държа да кажа обаче, че този румънски "пробив" на международната поп сцена за мен е "погрешен пробив". Какво имам предвид? Някога казвахме, че бившите страни от съветския блок не са неразвити, а погрешно развили се, и това някак си ми идва наум и за споменатия румънски пробив. Защото Румъния има прекрасен фолклор и много интересна и богата културна история, а и често съм чувала от чужденци, че харесват звученето на румънския език. Всичко това не се популяризира чрез песните, с които отделни румънски изпълнители "пробиват" в Европа.

Тазгодишната румънска Евросонг песен "Change" е отново на английски език, макар и вероятно отличен английски, тъй като солистът на групата Hotel FM е британец.

Всички останали песни

Ето и видео от изпълнението на генералната репетиция на останалите песни, които не съм посочила като любими, според реда на излизането им, но без песните от горния списък.

Както се вижда, моите списъци на "фаворити" и "останали" доста се различават и дори са почти изцяло обратни на прогнозите, рейтингите и залаганията на букмейкърите.

Българската песен
Отделям тази песен в отделна група, защото съм разбираемо пристрастна.

Най-хубавото от това българско участие на Песенния конкурс на Евровизия 2011 са нашите представители. Поли Генова и момичетата и момчетата от групата й са млади, красиви, чаровни и атрактивни. Очевидно се разбираха добре помежду си, имаха позитивна атмосфера и се сприятелиха с представителите на други страни на конкурса. С всичко това, предполагам, те направиха - и са, - една чудесна реклама за нашата страна и за българите.

За сценичното решение на "На инат" съм писала достатъчно в друг коментар. Ще добавя, че като имам пред вид, от една страна, добрата песен и страхотното изпълнение на темпераментната Поли Генова и нейната група, а от друга - слабата постановка на песента, включително хореография, костюми и особено видео, очаквам песента да бъде на 12-13 място.

Независимо от мястото обаче, едно силно пеене от страна на нашите представители вероятно би компенсирало донякъде слабостите на постановката. Единствено ме притеснява, че затвърждаваме имиджа си на народ с лош вкус и без усет за стил, който сме си изградили покрай участията си в Евровизия, а вероятно и не само.

Чудя се как успяваме всяка година да сме с едни от най-слабите сценични решения и костюми и да разваляме и най-хубавите си песни. Дали наистина е повече резултат на саботажи, отколкото на действително лош вкус? Не изключвам да е точно така. И тази година на репетициите в Дюселдорф много от делегациите показаха, че са осъзнали недостатъци в постановката на песните си, като ги коригираха. Но не и нашата, която сякаш единствено се фокусира върху PR кампания в БГ медиите. Сякаш нямаше кой да им даде обратна връзка и експертен съвет.

Друг въпрос е, че както се вижда от статиите и репортажите на акредитираните журналисти, БГ медиите отново се проявиха като високоворител и разпространител на каквото им се каже, в случая от нашата делегация (вероятно с активна част Поли, група и продуцент/мениджър/PR). Така изглежда си работят нашите журналисти по принцип, не само по отношение на музика, култура и развлечения, а и за политика и всяка друга сфера.

Ясно е, че нашият екип включва само неколцина, в сравнение с големите екипи на другите страни, където и телевизиите, и държавните институции са активно ангажирани. Но дори съвсем малко да бяха направили нашите, пак щеше да има огромен ефект. Например ако бяха променили видеото с гигантските дъждовни фигури, на фона на които изпълнителите ни изглеждат като буболечки и се получава психологически ефект на минимизиране, респективно подценяване. Видяхме, че все пак можеха да направятт позитивни промени, след като Поли Генова смени бялата роба с много по-подходящо и отиващо й черно сако.

При нас или няма специалисти в областта си, които да погледнат отстрани и да кажат: това изглежда добре и съответства на общия стил и решение, може да се хареса на повечето хора, а това - не... Или пък, обратно, някои нарочно подвеждат и подхлъзват изпълнителите ни и техните екипи. Ако е последното, много трудно ще се коригира и в бъдеще, доколкото няма кой да ни пази, ако не ни пази държавата и длъжностните лица, на които това им е работата - а те не го правят. Нашите певци на Евросонг прибягват до услугите на външни "капацитети" за представянето си (както се прави и от представителите на други страни), но това е безнадеждно според мен, по ред причини. Може би наистина "големи братя" искат да накарат България да се обезсърчи и откаже от участие в Евросонг, за да я натикат в десета глуха и по-лесно да си постигнат геополитическите цели.

Всичко това, разбира се, е неуместно да се пише в деня преди полуфиналния концерт. Точно в момента българските представители се нуждаят единствено от нашата подкрепа. Все пак реших да го напиша, знаейки, че така или иначе днес те са достатъчно заети и няма да го прочетат преди концерта.

И аз, както вероятно десетки и стотици хиляди българи, ще стискам палци за Поли и група. За да изпеят песента си възможно най-хубаво и въпреки всичко да направят добро впечатление.


Втори полуфинал и финалът на Евровизия може да се гледат по два начина:

  1. По телевизия БНТ1
  2. Онлайн, съответно:

вторник, 10 май 2011 г.

ФИНАЛИСТИ - ПОЛУФИНАЛ 1

За финала се класираха:

Не се класираха за финала
:

Най-уверено се представиха:

Най-добра реклама на страните си направиха песните на:
  • Гърция - Това беше непогрешимо гръцко, особено зейбекико частта. Добра връзка с гръцкото културно наследство и утвърждаване имиджа на Гърция като туристическа страна с богато културно наследство.
  • Финландия -Подсилване екоимиджа на страната, свързването й с добре опазена природна среда и екосъзнание. Затвърждаване асоциирането на страната с ИКТ, чрез превъзходното видео на LED екрааните.
Португалската песен навярно напомни на всички зрители за трудностите и кризата в Португалия. Затова не съм сигурна в промоционалната й стойност за страната, но вероятно постави общочовешки и актуални сега социално-политически въпроси.


С най-голямо удоволствие гледах:


Анализ

От тези песни само гръцката е в етно стил и само три от песните са на националния език или изцяло (сръбската), или частично (гръцката и унгарската). Етно и уърлд песните изглежда по принцип не са окуражени в Евровизия, за сметка на англо-саксонизация и унификация. Тази година например има по-малко етно песни в сравнение с миналата. Продължават да печелят най-вече песни на английски език и в някой от англосаксонските (модерни) стилове, което насърчава националните избори на такива песни с оглед на преследването на по-високо класиране.

Заедно с увереното и прецизно изпълнение, представянето на песните и този път имаше много голямо значение - постановката, включително видеото на LED екраните, хореографията, костюмите... Например финландската песен при първо слушане ми бе доста безлична, но поставянето й промени радикално отношението ми още след като видях видеото от първата репетиция. Албанската песен бе разкошна допреди последните репетиции, когато изглеждаше замръзнала, докато представянето на почти всички останали претърпя големи (май само позитивни) промени до концерта. Освен това Аурела Гаче звучеше някак не във форма на полуфинала, сякаш гласът й бе по-слаб и бе загубила от енергията си.

Като става дума за постановка, изглежда публиката на тази Евровизия наказа всички, които разчитаха твърде много на ефектни трикове (gimmicks) и бяха базирали постановката на песните си върху тях - това са песните на Армения с бокса, Турция с клетката с "птица" и Хърватия с магическата смяна на тоалетите. В интерес на истината обаче, и трите песни не бяха добри. Възможно е също триковете да са отвлекли певците, да са ги разконцентрирали и отвлекли от основната им работа - пеенето, и така да са ги натоварили допълнително психически.

Най-голяма изненада изглежда е класирането на грузинската песен и отпадането на турската. Турция винаги се е класирала, доколкото си спомням, и е известна с мобилизирана диаспора.

Донякъде и некласирането за финал на арменската песен е изненада, защото Армения е една от бившите съветски републики, четири от които участват в този полуфинал, а освен това има и голяма и активна диаспора. Арменската песен не бе добра и при първите слушания преди месеци не ми хареса. Но певицата я пееше уверено и силно... с изключение на самия полуфинален концерт, когато явно се поддаде на напрежението и стреса. Хореографията бе добра за мен, като нагласата ми се оформи по време на първата репетиция. На следващите обаче певицата смени костюма си и доби нов атрибут - боксьорска ръкавица накрая на представянето. Предполагам, че хората, които са чули и видели за пръв път песента, са оценили най-вече самата песен, а вероятно и са били отблъснати от асоциирането й с бокс, а оттук може би е заработило подсъзнанието за борба, агресия, смазване и т.н. Но най-вероятно преобладаващо значение имаше неувереното пеене.

Чу се освиркване на португалската песен преди и след изпълнението й. Според мен едва ли е било спонтанно и неорганизирано. Също така в един момент, когато една от водещите бе вече седнала сред португалската група за интервю, както преди това - с норвежците -, и бе задала въпроса дали се страхуват, на което всички португалци бяха направили някакъв смешен жест в отговор и явният им лидер бе започнал да говори, продуцентите рязко прекъснаха разговора, сменяйки картината - това изглеждаше като цензура.

Наистина, португалците бяха цапнати в устата (включително шегувайки се с Меркел, както се видя от едно интервю във видеоклип от парти), което съответстваше на ролята им и духа на песента им. Но като си мисля сега, атмосферата на тази Евровизия се усеща някак натегната и принудена, а на самия полуфинален концерт вчера нещата вървяха някак автоматично-механизирано и дори шегите не бяха звучаха смешно. Това сякаш стана внезапно по време на генералната репетиция или може би малко преди нея - дотогава всичко си беше ОК. Може би това обяснява страха и представянето далеч под възможностите на много от изпълнителите? Чудя си дали, ако впечатлението ми е вярно, това се дължи на немския манталитет или на настроенията и ситуацията в света в момента. Или може би е също почерк на организаторския екип...