петък, 13 май 2011 г.

САБОТИРАХА ЛИ БЪЛГАРИЯ НА ЕВРОВИЗИЯ 2011?

За мен отговорът е да. Къде обаче бяха най-големите грешки на българските представители, или с други думи къде бяхме подведени най-много?

Ако някой е искал да ни саботира, можел е да го направи във всички възможни направления и по всеки от възможните начини. Въпрос на прилагане на метода "мозъчна атака" е да се изброят всички или повече от тях. Според мен обаче най-голямото саботиране бе в сценичното представяне на песента. Иначе би било необяснимо как професионалисти могат по толкова непрофесионален начин да преобразят едно свежо и "шик" рокаджийско парче на преобладаващо момичешката банда на Поли Генова, така че в крайна сметка да гледаме на полуфинала в Дюселдорф безвкусица без стил.

Представянето на всяка песен на Евросонг зависи от четири основни компонента:
  1. Самата песен - доколко песента има капацитет да се хареса на публиката си, доколко е в съответствие със съвременните тенденции и вкусове или пък е новаторска;
  2. Сценична постановка - хореография, стайлинг (костюми), светлинни ефекти и видео фон;
  3. Изпълнение по време на самия концерт;
  4. PR, реклама и промоция, както конкретно за песента, така и свързано със страната, нагласите и стереотипите спрямо нея и т.н.
Ще използвам скалата от 1 до 10, за да дам своята оценка на българската песен "На инат":
  • Песента: 7
  • Сценична постановка: 8 на БГ концерта; 9 на "Евровизия в концерт" в Амстердам; 2 на полуфинала в Дюселдорф
  • Изпълнението на концерта: 8 на БГ концерта; 9 в Амстердам; 5 или дори 6 на полуфинала в Дюселдорф
Няма да оценявам PR, реклама и промотиране тук, защото това е сложна тема, свързано е с политика и според мен е предмет на цял научен труд.

Най-интересен за мен е въпросът откъде идва разликата между отличната сценична постановка за БГ финала, вероятно дело на самата Поли Генова, както и прекрасната липса на хореография в Амстердам, от една страна, и слабото сценично решение от полуфиналния концерт в Дюселдорф, от друга страна.

Ето видеозаписи на тези три изпълнения:
Ще опитам да изброя няколко неща в отговор на поставения въпрос, без да претендирам за изчерпателност и научна достоверност:

Свежото рокаджийско парче:
  • Имаше ясна идея на песента.
  • Всички компоненти бяха в стилово единство, особено песен, костюми и хореография.
  • Постановката бе семпла, почти без излишества (в Амстердам дори съвсем без излишни неща) и затова бе близо до съвършенство.
Костюмите бяха "небрежно елегантни", каквито се носят от модерните млади хора, и съответстваха на стила на песента.

Танцът и движенията на момичетата
от групата бяха непринудени и изглеждаха естествено, както вероятно на парти или в клуб, когато се забавляват. Изпълнителите бяха себе си, с естествена мимика и движения. Пестеливите движения на Поли Генова, особено в Амстердам, бяха голям плюс: без да бъде статична, тя можеше да се концентрира върху пеенето и да вложи енергията си там, като при това следи и взема предвид обратната връзка от публиката.

Светлинните ефекти
засилваха ефекта на песента, без да отвличат вниманието от изпълнителите.
  • Групата на Поли бе украшение на представянето сама по себе си, особено трите много активни момичета беквокалистки и инструменталисти, но също и двамата младежи. Тяхната визия олицетворява младост, красота и чар и Поли Генова много спечели от тяхното присъствие.

В представянето на песента на полуфинала в Дюселдорф всички гореизброени предимства бяха туширани :
  • Размито и неясно бе вече съобщението на песента, основната й идея, която трябваше да бъде внушена на публиката. Макар и абстрактно в началото, все пак имаше някакво съобщение, а после станаха няколко и не е ясно какво точно остана в крайна сметка.
  • Със стилистичен разнобой: рок песен; костюми като за балада (със спорен вкус); движения на Поли Генова и отчасти на момичетата като за модно ревю; видео като за спокойна меланхолична вечер под прозореца у дома по време на лятна буря...
  • Костюмите бяха претенциозни и а ла БГ абитуриенти - скъпи и според мен кич, които се обличат за една нощ и после се вижда, че всъщност за нищо не стават. Дори да нямаше толкова фрапантно стилово несъответствие с песента, костюмите пак бяха далеч от стилни.
  • Слабата хореография по никакъв начин не изглеждаше рокаджийска, а вероятно не би паснала и на поп парче. Тъй като хореографът е австриец, можем да сравним с хореографията на австрийската песен - много по-статична, но съответстваща. Освен всичко друго, хореографията визуално раздели Поли Генова от групата й и така я лиши от един от най-печелившите й козове.
    Не бе ясна целта на синхронизираните движения на момичетата - изглеждаше като синхрон заради самия синхрон. Търченето на Поли из сцената първо не бе подходящо за нея, защото тя е певица, а не спринтьор или фешън модел (моделите между другото тренират много, за да изглеждат добре, ходейки) и второ - отвлече я, разконцентрира я и отне много от енергията на пеенето й;
Изключително несполучлив бе видео фонът с дъждовните форми, според мен най-грозен в сравнение с тези на всички останали песни на Евросонг 2011. Единствената му цел сякаш бе да се набива на очи, да отвлича вниманието от изпълнителите и да пречи те да се виждат добре на сцената, тъй като белите дъждовни капки, мехури, пръски и прочее се сливаха с белия цвят на костюмите. В допълнение, свръхвеликанските дъждовни форми имаха психологически ефект на минимизиране, като фигурките на сцената изглеждаха някак си малки - като буболечки до дъждовни капки -, и незначителни.


Впечатлението ми за представянето на другите песни на полуфинал 2 като цяло бе, че експертите и екипите са анализирали недостатъците в представянето и са набелязали и провели мерки, за да ги коригират. При българската песен като да се случи обратното - сякаш са анализирали кои са силните страни и козовете в представянето на песента и са ги отстранили.

За съжаление май често ни се случва да си плащаме на някого, за да ни свърши работа, но той/тя ни саботира, защото вероятно някой му дава повече за това. Трудно ми е да си представя, като алтернативно обяснение, че няколко години подред все ни спъват професионална некадърност и/или липса на добър вкус и на стил като едва ли не национална българска черта.

Така е не само в музикалния бизнес, а във всяка сфера на живота ни. В България това вероятно е по-силно, отколкото в много други страни, защото от десетилетия сме разграден двор, в който всеки може да си прави каквото си ще - нямаме нито читава държава, нито здраво общество и общност, които да ни защитават, каквато всъщност е ролята им.

Но истината е, че щом могат да третират така България и това минава, проблемът е глобален и няма бягство от него. Някога бягаха от "лошия" Голям брат към "добрия" друг Голям брат, подобно на детето на разведени родители, което се спасява от наказващия го родител при другия. Днес няма противостоящи си политически лагери и следователно, ако има спасение, то е някъде другаде. Както се казва, "светът е голям и спасение дебне отвсякъде".

Все пак искам да завърша с нещо хубаво. Най-хубавото от това българско участие на Песенния конкурс на Евровизия 2011 бяха нашите представители. Поли Генова и момичетата и момчетата от групата й са млади, красиви, чаровни и атрактивни. Очевидно се разбираха добре помежду си, имаха позитивна атмосфера и се сприятелиха с представителите на други страни на конкурса. С всичко това, предполагам, те направиха - и бяха, - една чудесна реклама за нашата страна и за българите.


Други мои коментари по темата:
Моите предпочитани 10 от втори полуфинал
Евровизия 2011: впечатления от първите репетиции за втори полуфинал в Дюселдорф
Евровизия 2011 – класиране или успешно представяне?


Няма коментари:

Публикуване на коментар