През изминалите пет години основната задача на Насо бе да оцелее - физически, но най-вече психически, морално и духовно. Той можеше да направи това единствено по алтернативни пътища. Насо ставаше все по-алтернативен и в начина си на живот, и във вижданията си за живота. Неволята го учеше и водеше към това. Биологичната, примитивната страна у него бе отстъпила голяма територия на духовната, защото само така и двете можеха да оцелеят. Насо се смяташе за щастлив, че изобщо бе създал и имал хубаво семейство, и особено дете в живота си. Не знаеше каква ще бъде съдбата на детето, но беше сигурен, че Юлия, бившата му съпруга, щеше да направи всичко по силите си, за да осигури на Миша нормално детство и бъдеще. Насо бе приел соломоновско решение да изчезне завинаги от живота им. Хората с паранормални прояви, за които знаеше, като Ванга, Слава Севрюкова и Дядо Влайчо, не бяха родили деца, а семейните им партньори, ако ги имаха, си отиваха от този свят нещастни, преждевременно. Може би така бе поради осъзнаване от страна на белязаните с паранормалност на своята специална мисия, съответно отговорност, и съсредоточаване на всички свои вътрешни и външни ресурси за осъществяването на дарбата. Дарба или проклятие?... Дали, ако не се приемаше истерично и на нож от върхушката, освен когато тайно им служеха, паранормалните способности щяха да поглъщат толкова много ресурси и да продължават да остават мистерия през вековете? Скоро след своя последен моноспектакъл с костюма на Кукерището, изобличаващ неекологичната страна на бизнеса на семейство Боневи, Насо смяташе, че Боневи му отмъщават чрез влиятените си познати. Сега той не бе сигурен дали семейството изобщо бе замесено в сполетялото го - ясно бе, че се бе оказал обект на смазващото внимание на Влиятелните. Почеркът и действията приличаха на тези на "Биг Брадър" от класическия роман на Джордж Оруел "1984".
Насо бе загубил всичко материално, което имаше: работа и кариера, дом и всичкото си движимо и недвижимо имущество, семейството си. Беше останал без близки роднини, след като родителите му бяха починали, от тежки заболявания, по времето, когато бвха започнали мистериозните прояви на Кукерището. Приятелите му и добрите познати се бяха отдръпнали от него. Неколцината останали бяха загубили доверието му, след като започнаха да го разпитват по необичаен начин и да му предават разни внушения, явно служейки като медия на Влиятелните Оттогава, върху Насо не спираха да се сипят премеждия и "лош късмет". Насо не можеше "да има", оставаше му "да бъде"*. Умът, духът и душата бяха останали неговата последна и най-важна крепост.
Той се стремеше да се фокусира позитивно върху изхода, решенията, и възможностите и да се справя сам. За него бе важно какво той иска, а не какво искат Влиятелните. Неволята му помагаше като в народната приказка. Насо изчакваше възможността за следваща стъпка, която зависеше от ситуацията и бе успешна само ако бе неочаквана и нестандартна. Иначе Насо се натъкваше на непреодолими или много трудно преодолими пречки. Той се бе научил да не планира краткосрочно и средносрочно. В приоритетна негова цел се бе превърнало отстояването на човешката му свобода и достойнство, на това да остане верен на себе си и на своите ценности, етика и възгледи. Всеки път, когато бе поставен пред поредния избор между свобода и материално благополучие - или спокойствие и непречене -, Насо избираше свободата. За своите човешки права той се бе отказал вече да мисли - това явно бяха един от съвременните фасадни термини, изпразнени от реално съдържание. Влиятелните бяха безконтролни, за тях изглежда нямаше спирачка и можеха да отнемат всичко, от всеки. Бе невъзможно да се докаже нарушение на човешки права, защото, освен че се действаше подмолно и професионално, преценката за това дали има или няма нарушение бе на същата система и подсистеми, които в нарастваща степен бяха контролирани от Влиятелните. Как Насо бе все още жив, ако не би им било трудно да го отстранят физически? Той предполагаше, че бе пак заради мистерията на Кукерището - вероятно там някъде, в секретни научни институти и лаболаторни, следяха за паранормални прояви и ги проучваха, въпреки официалната позиция за пред обществеността.
Неговите някогашни приятели бяха в недоумение и шокирани от регреса на Насо, както им изглеждаше. Ралица от най-близкото му приятелско семейство от годините в университета, където бяха колеги, бе успяла да спечели асистентско място и уверено изкачваше научната и кариерната стълбица. Тя му даде пряма и откровена обратна връзка.
- Насо, ти стартира толкова добре и изглеждаше обещаващо перспективен Имаше огромни шансове да успееш в живота, няколко пъти, но не се възползва от нито един. Беше в БАН и го напусна, отказа се от научната кариера.
Да, бе избрал любовта, Юлия и материалното благоденствие на семейството им пред науката. Тогава вече не свързваше науката и интелектуалната дейност неопитен непременно с научна институция и вярваше, че ще може сам да си осигури възможности за такава дейност, когато натрупа достатъчно ресурси за това.
- Беше на добра позиция за успешна кариера в бизнеса. И не можа да се задържиш там.
Да, Насо, нямаше как да не се съгласи мислено с това. В кариерата му в бизнеса сякаш всичко бе наред, предричаха му блестящи перспективи. Той беше търсен и ценен кадър в градчето и даже, точно преди да го уволнят след скандала с Боневи на последния му кукерски фестивал, бяха го повишили в служебната йерархия заради добрата работа и постигнатите резултати,. Мистерията на Кукерището бе преобърнала живота му и това странно уволнение бе повратната точка.
Ралица продължаваше систематично да изрежда. Типично в неин стил, още от студентските години, когато систематизираните й, четливо изписани и пълни записки от лекциите бяха най-търсени за подготовката за изпит - предпочитаха ги дори пред своите и мнозина се стремяха да се сближат с нея заради тях..
- Ти имаше прекрасно семейство. А къде е то сега?
Юлия, бившата съпруга на Насо, скоро след развода им се бе омъжила за чужденец и тримата, те и Миша, бяха заминали за неговата страна. Казала била на приятелка, че е завинаги и че не иска никога повече да се върне в България. Насо подозираше, че и е бил оказван натиск заради него. Само веднъж след развода се бяха срещнали, случайно, и тя бе му намекнала за това с уговорката, че не може да каже повече. Юлия бе инициатора на развода, потресена от отмъщението на влиятелното бизнес семейство Боневи, както двамата смятаха тогава, от последвалите неуспехи за намиране на нова работа от Насо и финансовите трудности на семейството. Тя се плашеше от мистерията на Кукерището и бе много обидена на Насо, че бе я държал в тайна от нея допреди скандала. И най-вече бе ужасена, с майчинската си интуиция, как това може да се отрази върху детето им. Самият Насо по онова време бе доста по-оптимистичен от нея в очакванията си за бъдещето.
Ралица продължи със следващата несполука на Насо от списъка:
- А когато замина на работа в чужбина, легално и с трудов договор - защо не намери начин да останеш там? Защо се върна?
По онова време Насо трябваше да намери работа и постоянен доход, защото имаше да изплаща ипотечен кредит, чрез който с Юлия се бяха сдобили с хубавата, нова къща в село Окопяне, на хвърлей от градчето. Тогава имаше спад в цените на имотите и продажбата на къщата не би покрила дълга към банката. Работата, която си, бе намерил в чужбина, бе ниско квалифицирана и ниско платена, но той се надяваше тя да му позволи да се задържи там, да научи езика и да си намери нещо по-добро. Проблемът,бе, че Насо и там се чувстваше под натиск, сякаш искаха да го пречупят, да го направят контролируем, едва ли не моделируем като пластелин. Може би бе станал твърде подозрителен, но не бе готов да рискува в това отношение. Юлия вече живееше в чужбина, бе щастлива в с новото си семейств, както чуваше, така че Насо избра свободата и остави ситуацията с ипотечния кредит на самотек. Впоследствие къщата бе продадена на търг от частен съдебен изпълнител и Насо остана длъжник на банката - един от онези, които наричаха доживотни.
Роси продължаваше безпощадно:
- Дошъл си да искаш 100 лева назаем. Не можеш дори да си финансово независим. Ще ти го кажа направо: аз не те считам вече за наш приятел.
Това го жегна. За разлика от тях двамата, той нямаше близки, на които разчита в трудни моменти. Имаше само приятели… Или мислеше, че ги има ф. Както казваха приятелствата траят, докато не поискаш заем. Освен това те бяха добре интегрирани в тази същата система, която изглежда се опитваше да премоделира Насо, да го превърне в чарк от механизма си, като при това извлече паранормалната мистерия и я използва както намери за добре. Друг въпрос, че последното бе невъзможно, защото тя бе извън Насо и не можеше да бъде подвластна нито нему, нито на някой друг, независимо къде в социалната йерархия се намира той. Нямаше смисъл да опитва да им обяснява това, защото те нямаха уши, за да го чуят, нямаха интерес, за да го разберат. Той им бе споменавал за Кукерището още съвсем в началото, но те или не обръщаха внимание, или проявяваха тактичност и не споделяха какво действително мислят по въпроса…
Насо имаше нужда от този заем, защото му се бе отворила възможност да започне работа като учител по английски език в София, в един езиков център. За първи път нещо вдъхновяващо, след толкова несполуки. Желана и интересна работа, подходяща за него, макар и невисоко платена и без официален трудов договор. Насо виждаше възможност за рестарт в кариерата и живота си, още повече, че езиковият център работеше с корпоративни клиенти, предлагайки им индивидуални и групови уроци за служителите им на място, в бизнес офисите. Бе нещо близко за Насо и той вярваше, че се справи и с езиковия, и с предходния аспект. Дори се чудеше дали тук няма някакъв подмолен трик, някакъв капан. Очакваше Роси и Петър да се зарадват заради него, а какво всъщност означаваше това "не те считам вече за наш приятел"? Тодор и сега, като по време на целия разговор, запази пълно мълчание. Той явно се солидаризираше напълно с Рали. Той само отиваше от време на време в кухнята, откъдето идваше миризма на печен салам и пържени картофи. На масичката пред Насо вече бе поставена тавичка с шопска салата. Ралица бе лидерът и в семейството, както някога беше в курса им… Ралица и Тодор тогава му заеха стоте лева, а по-късно той им го върна навреме, в обещания срок. След това нито той им се бе обаждал, нито те - на него.
С тази първа работа в езиков център започна кариера на учител по английски за Насо, която продължаваше и тук, в поляната по Национален парк "Централен Балкан", но вече с негови частни уроци по английски по интернет. .Беше малко, но го изхранваше. Хранеше го и близостта с природата, многото изоставени овошки, както и дивите плодове и треви наоколо. Както навсякъде след Кукерището, и тук присъстваше "лош късмет", за който Насо подозираше намесата на Влиятелните. Макар че той нямаше други изяви освен постове и коментари в социалните мрежи, с също и линкове към онлайн статии, понякога придружавани от краткки негови коментари, и доста рядко - по-дълги текстове и коментари на актуални събития. Тук той бе доста изолиран социално, общуваше главно с котката си и кучетата - бяха в симбиоза тук,
Насо не бе възнамерявал да напусне столицата, макар да му беше трудно и скъпо без свое жилище. Дори да останеше без работа в София, Насо винаги можеше да си намери друга, така че да не остане гладен. Там той си намираше квартири близо до столицата сред повече зеленина. Но така се случи, че първото запориране на банковите му сметки го свари, докато се бе отбил у приятел в родния си край в Розовата долина. Той се връщаше от морето към София, след провалила се уговорка за "наем без наем" в село в Странджа, близо до туристическите потоци и възможностите за допълнителна заетост през лятото. Одисеята и борбата му за оцеляване през квартирите и населените места в родния край се бе проточила… Ток постепенно свикна отново тук и прие, че остава. Юлия бе далеч, Насо не нарушаваше с това даденото й обещсние да стои далеч от детето.
На своята поляната между Квартала и вилната зона той се бе озовал, след като, вече с трима любимци - и двете кучета се бяха появили в допълнение към Мурка -, трябваше да се мести отново и се бе оказало невъзможно да си намери квартира. Нассо и негов стар приятел от София, по линия на Бялото братство, малко преди това бяха закупили това парченце земя, с възможност за ползване и не съседното, с горичката. Така че Насо и тримата любимци се нанесоха тук първо на палатка, а после - в колибата, която той сам си направи. Насо толкова се радваше да има тази своя територия, чувстеаше толкова изтерзан от смяната на квартири, местният и всичките перипетии, че реши да се държи на него или в близост до него. Той дори отказваше в началото предложенията на местни хора да му помогнат с фургон или стара каравана, като по-добър вариант от палатка или колиба. Искаше да е негово и да е направено със собствените му ръце. Всъщност вече бе прочел и научил много за еко живот и всичко негови аспекти, включително еко строителство, и го сърбяха ръцете. Знаеше, че перипетиите и пречките му няма да свършат, но беше готов да се бори и се учеше да живее сред природата
на запад бе модерен термина дауншифтинг и Насо правеше нещо много подобно макар и по неволя имаше и в България хора които се връщаха на село или до село сред природата и цели семейства или индивиди някои се опитваха да правят и общности Насо през последните трудни години следваше следеше във Фейсбук и каквото намери в интернет на английски и български Насо бе научил много за живота извън съвременната цивилизация той го наричаше извън системата макар да не беше съвсем точно но Зина го оправиха самоинициативно и без да бъдат принудени и нас им се възхищаваше за @това той самият вероятно никога нямаше да се реши ако животът му не беше преобърнал след намесата на влиятелните засега случаите с такива хора в България изглеждаха изглежда не бяха много успешни поне това което се огласяваше нямаше оптимистичен и радостен радостно развитие но може би точно защото сте огласяваше мислеше си Насо системата не би допуснала позитивни примери в това направление може би имаше успешни и щастливи нови зелени сред тези които вършиха това дискретно и дори тайно Ана СУ по-скоро нямаше избор за себе си ако не се държеше за това парче земя отново щеше да го подмятат насам-натам опитвайки се да го направят послушен и податлив на контрол.
____________
*Препратка към "Да имаш или да бъдеш" на Ерих Фром
0
Няма коментари:
Публикуване на коментар