ГОСТУВАНЕ НА ГРУЗИНСКИЯ КВАРТЕТ "НОТА" В КАРЛОВО И КОПРИВЩИЦА

Държавният грузински квартет "Нота" бе гост на карловското трио "Импресия" и община Карлово в дните около Празника на Розата. Те изпяха около 10 песни на сцената на централния карловски площад по време на вечерния концерт на 28 май. На следващия ден се представиха, заедно с трио "Импресия", на лятната сцена в Копривщица.

Какво ме впечатли най-много около тяхното гостуване в Карлово?

Преди всичко високата им класа: три женски и един мъжки изключително красиви гласове, звучащи силно, завладяващо и много професионално. Като се добави и привлекателната външност и чар на всеки от четиримата, квартетът със сигурност би бил чест и за най-престижните световни сцени.

Трябва да отбележа, че вероятно възторгът ми има и субективна причина: грузинците пеят микс от любимите ми музикални стилове етно, уърлд, джаз и поп. При това грузински, което значи неповторимо, колоритно и красиво - мога да го сравня само с бразилския етно-уърлд-джаз-поп.

Репертоарът им от около 30 песни е базиран основно на грузинския градски фолклор. Те изпълняват и популярни песни от други страни, където са гостували, включително българската песен на "Фамилия Тоника", с която през 2009 г. са спечелили първото място на варненския фестивал "Море и спомени".

Някои от  песните им са специално написани за тях, други са кавър версии. Работят постоянно с една авторка от своята страна. Казват обаче, че в Грузия написването на песен излиза скъпо - към 2000 лари (около 1000 евро) -, поради което попълват репертоара си най-вече сами, подбирайки и обработвайки грузински стари градски песни, при което ги превръщат от едногласни в четиригласни. Песните им са трудни, защото всеки един от четиримата изпълнява различна мелодия, в духа на грузинската традиция.

Пеят предимно за любов, както и за техния град Батуми, за Тбилиси...

Въпрос, който ми се въртеше в главата по време на краткия ми разговор с тях (благодаря за него на приятелките ми от трио "Импресия" и особено на Иванка Балтова) бе доколко тяхното спокойно и уверено сценично присъствие се дължи на държавната подкрепа за тях, както и въобще за грузинската култура. "Държавен" пред името на грузинските певчески и музикални състави означава, че изпълнителите са на щат към съответната държавна институция, както беше и в България преди 1989. Те получават заплата, което е свързано със задължението да бъдат на разположение на държавните организации при официални случаи и концерти. Освен това, разбира се, могат да заработват допълнително от свои частни участия в концерти, сватби и други събития.

Трио "Импресия" са се започнали случайно на маса с "Нота" във Варна, по време на едно от трите участия на грузинския квартет във фестивала "Море и спомени". Можем да се радваме, че Община Карлово е поела финансово гостуването им за Празника на Розата, въпреки проблемите си в момента.

Карловската публика изглеждаше заинтригувана и ги посрещна благосклонно. Но ако се съди по внезапното скупчване на сцената след излизането им, в очакване на попфолк дуета Севдалина и Спасови, хората са позагубили ухо и вкус за такъв тип музика. Нямало е как това да не се случи, защото слух и вкус се развиват със слушане, те се изграждат, "възпитават", както казвахме някога. Българската музика и българските певци от две десетилетия насам са оставени сами на себе си. Българската култура нито се подкрепя от държавата, нито може реалистично да се очаква да се развие като бизнес, с оглед на размера и икономическите възможности на страната ни. Чалгата изглежда някакво изключение, но мнозина подозират, че и нейното налагане е не само резултат на масов вкус и предпочитания, а на някаква целенасочена (може би конспиративна) политика. Почти всяка песен и всеки стил може да станат хит, ако звучат непрекъснато по медиите...

Но нека се върна на грузинците. Те казват, че в България се чувстват като у дома си, защото хората са също толкова гостоприемни и природата ни е същата като тяхната. Е, може и да има известна разлика, защото на снимките от техния град се виждат палми и стара архитектура по-скоро от средиземноморски тип. Наистина Батуми, разположен на южното черноморско крайбрежие на Грузия, е най-важният морски и курортен град на страната и е възможно да се различава донякъде от останалата част. Кратката справка в Уикипедия показва и по-високи температури в сравнение с нашата страна - те почти нямат зима и сняг.

Моите асоциации с Грузия досега бяха свързани преди всичко със Сталин, както и с грузинските фолк танцьори и с една грузинска актриса, които често съм гледала по телевизията преди 1989. В по-ново време ми правят впечатление силните изяви на грузинските представители на Песенния конкурс на Евровизия. Дори и когато грузинската песен не е била сред любимите им, съм харесвала увереното и силно представяне, показващо добра кондиция на музикалната им сцена.

Извън тези стереотипи не съм знаела много за Грузия и грузинците. Преди началото на "демократизацията" бяхме част от един и същ т.нар. "лагер", но бяхме изолирани едни от други и като слънчогледи гледахме само към центъра. Многообразието на култури и народи свързвахме  с концертите предимно на московска сцена, както и с филмите от различни съветски републики. И след "демократичните промени" продължихме, донякъде по инерция, да се взираме като слънчогледи в новите "големи братя"... 

Гостуването на квартет "Нота" в Карлово за мен бе един чудесен стимул да потърся онлайн информация за Грузия. Вероятно домакинството на Баку на Евровизия 2012 ще насочи вниманието на европейците не само към Азербайджан, но и към целия Кавказки регион. Така повече хора като мен ще осъзнаят, че Европа означава не само Западна Европа и западноевропейска (англосаксонска) култура, че континентът продължава и на изток от Черно море, където Европа и Азия се преливат.