вторник, 10 май 2011 г.

ФИНАЛИСТИ - ПОЛУФИНАЛ 1

За финала се класираха:

Не се класираха за финала:

Най-уверено се представиха:

Най-добра реклама на страните си направиха песните на:
  • Гърция - Това беше непогрешимо гръцко, особено зейбекико частта. Добра връзка с гръцкото културно наследство и утвърждаване имиджа на Гърция като туристическа страна с богато културно наследство.
  • Финландия -Подсилване екоимиджа на страната, свързването й с добре опазена природна среда и екосъзнание. Затвърждаване асоциирането на страната с ИКТ, чрез превъзходното видео на LED екрааните.
Португалската песен навярно напомни на всички зрители за трудностите и кризата в Португалия. Затова не съм сигурна в промоционалната й стойност за страната, но вероятно постави общочовешки и актуални сега социално-политически въпроси.


С най-голямо удоволствие гледах:

Анализ

От тези песни само гръцката е в етно стил и само три от песните са на националния език или изцяло (сръбската), или частично (гръцката и унгарската). Етно и уърлд песните изглежда по принцип не са окуражени в Евровизия, за сметка на англо-саксонизация и унификация. Тази година например има по-малко етно песни в сравнение с миналата. Продължават да печелят най-вече песни на английски език и в някой от англосаксонските (модерни) стилове, което насърчава националните избори на такива песни с оглед на преследването на по-високо класиране.

Заедно с увереното и прецизно изпълнение, представянето на песните и този път имаше много голямо значение - постановката, включително видеото на LED екраните, хореографията, костюмите... Например финландската песен при първо слушане ми бе доста безлична, но поставянето й промени радикално отношението ми още след като видях видеото от първата репетиция. Албанската песен бе разкошна допреди последните репетиции, когато изглеждаше замръзнала, докато представянето на почти всички останали претърпя големи (май само позитивни) промени до концерта. Освен това Аурела Гаче звучеше някак не във форма на полуфинала, сякаш гласът й бе по-слаб и бе загубила от енергията си.

Като става дума за постановка, изглежда публиката на тази Евровизия наказа всички, които разчитаха твърде много на ефектни трикове (gimmicks) и бяха базирали постановката на песните си върху тях - това са песните на Армения с бокса, Турция с клетката с "птица" и Хърватия с магическата смяна на тоалетите. В интерес на истината обаче, и трите песни не бяха добри. Възможно е също триковете да са отвлекли певците, да са ги разконцентрирали и отвлекли от основната им работа - пеенето, и така да са ги натоварили допълнително психически.

Най-голяма изненада изглежда е класирането на грузинската песен и отпадането на турската. Турция винаги се е класирала, доколкото си спомням, и е известна с мобилизирана диаспора.

Донякъде и некласирането за финал на арменската песен е изненада, защото Армения е една от бившите съветски републики, четири от които участват в този полуфинал, а освен това има и голяма и активна диаспора. Арменската песен не бе добра и при първите слушания преди месеци не ми хареса. Но певицата я пееше уверено и силно... с изключение на самия полуфинален концерт, когато явно се поддаде на напрежението и стреса. Хореографията бе добра за мен, като нагласата ми се оформи по време на първата репетиция. На следващите обаче певицата смени костюма си и доби нов атрибут - боксьорска ръкавица накрая на представянето. Предполагам, че хората, които са чули и видели за пръв път песента, са оценили най-вече самата песен, а вероятно и са били отблъснати от асоциирането й с бокс, а оттук може би е заработило подсъзнанието за борба, агресия, смазване и т.н. Но най-вероятно преобладаващо значение имаше неувереното пеене.

Чу се освиркване на португалската песен преди и след изпълнението й. Според мен едва ли е било спонтанно и неорганизирано. Също така в един момент, когато една от водещите бе вече седнала сред португалската група за интервю, както преди това - с норвежците -, и бе задала въпроса дали се страхуват, на което всички португалци бяха направили някакъв смешен жест в отговор и явният им лидер бе започнал да говори, продуцентите рязко прекъснаха разговора, сменяйки картината - това изглеждаше като цензура.

Наистина, португалците бяха цапнати в устата (включително шегувайки се с Меркел, както се видя от едно интервю във видеоклип от парти), което съответстваше на ролята им и духа на песента им. Но като си мисля сега, атмосферата на тази Евровизия се усеща някак натегната и принудена, а на самия полуфинален концерт вчера нещата вървяха някак автоматично-механизирано и дори шегите не бяха звучаха смешно. Това сякаш стана внезапно по време на генералната репетиция или може би малко преди нея - дотогава всичко си беше ОК. Може би това обяснява страха и представянето далеч под възможностите на много от изпълнителите? Чудя си дали, ако впечатлението ми е вярно, това се дължи на немския манталитет или на настроенията и ситуацията в света в момента. Или може би е също почерк на организаторския екип...
at

Няма коментари:

Публикуване на коментар